Максим Круглов и съдбата на „Яблоко“: Защо Кремъл се страхува от последната опозиционна партия?
Присъдата на Максим Круглов от седем години затвор разкрива стратегията на Кремъл за пълна предсказуемост. Защо властта преследва партия „Яблоко“, която няма голямо влияние?
Кремъл. Снимка: СНИМКА: PIXABAY
Максим Круглов получи тежка присъда от седем години затвор. Той е заместник-председател на единствената останала опозиционна партия в Русия – „Яблоко“. Присъдата е наложена заради публикации в социалните мрежи. Те са свързани със събитията в Буча и загиналите мирни жители. Този случай разкрива новата тактика на руското ръководство. Властите в Москва се опитват да премахнат всеки непредвидим политически риск. Те действат превантивно срещу всяка форма на несъгласие.
Максим Круглов бе осъден на седем години наказателен лагер за две публикации отпреди три години. Делото срещу него не е просто изолиран съдебен процес. То е част от мащабна кампания срещу партия „Яблоко“. Тази кампания набира скорост с приближаването на следващите избори в Русия. Кремъл вече не се задоволява само с контрол над медиите. Режимът се стреми към пълно унищожение на всяка реална конкуренция.
Ръководството и активистите на „Яблоко“ са подложени на системни преследвания. Партийните събития в различните региони се провалят от властите редовно. Образуват се множество наказателни и административни дела срещу членовете на формацията. Натискът изглежда прекомерен за партия без голямо федерално влияние. Но за Кремъл това е въпрос на управление на рисковете. В Москва предпочитат да отстранят всяка заплаха предварително.
Предстоящите избори в Русия се превръщат в напълно контролирано електорално мероприятие. Политическата конкуренция в страната е практически унищожена от години. Независимите кандидати са принудени да емигрират или се намират в затвора. Русия добави опозиционния политик Лев Шлосберг в списъка на екстремистите, което потвърждава тази тенденция. Властите се стремят към максимална предсказуемост на изборните резултати.
„Яблоко“ остава единствената регистрирана руска партия, която последователно се обявява против войната. Това я прави уникална фигура на политическата сцена. В момента няма друга официална сила с подобна антивоенна позиция. Кремъл се опасява от промяна в обществените настроения. Умората от военните действия става все по-видима сред руските граждани.
Войната срещу Украйна продължава вече повече от четири години според източниците. Дори хора извън опозицията започват да изпитват сериозно изтощение. Това не означава автоматично поява на масово антивоенно движение. Но обществото става по-малко предвидимо за администрацията на президента. Всяка неопределеност се счита за нежелателна от управляващите. Те предпочитат да не тестват границите на общественото търпение.
Задачата на руската власт днес е пълното изключване на всичко неочаквано. В предизборните листи не трябва да остават способни политици. Дори малката вероятност за политическа активност плаши Кремъл. Затова натискът срещу „Яблоко“ е напълно логичен за режима. Властите искат да елиминират всяка хипотетична възможност за изненада. Войната е средство за оцеляване на режима на Путин и всяка пречка се премахва.
„Яблоко“ е най-старата демократична партия в съвременната руска история. Тя беше символ на големите надежди през 90-те години. По-късно обаче последваха мащабни разочарования за нейните привърженици. Партията постепенно губеше влияние и присъствие в Държавната дума. Резултатите ѝ на всеки следващи избори ставаха все по-ниски. Въпреки това тя остана важна политическа школа.
През редиците на „Яблоко“ преминаха много видни опозиционни фигури. Алексей Навални беше член на партията до 2007 година. Иля Яшин също беше част от тази политическа формация. Иронията е, че най-ярките политици се оказаха неудобни за самата партия. Днес нейните лидери са изправени пред крайни репресии. Присъдата на Максим Круглов е ясен сигнал за края на легалната демокрация.
Присъдата показва, че руската политика трябва да бъде напълно предсказуема за Кремъл. В името на тази цел се преследват дори слаби играчи. Властта изпраща в колония хора, които не застрашават пряко управлението. Тези политици обаче напомнят за съществуването на алтернативно мислене. Кремъл се страхува дори от сянката на демократичното минало.
