Людмила Петкова: През следващите две години се предвижда данъчните оценки на имотите да се увеличат с по 35%

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова представи предложените данъчни промени за 2027 г. Сред основните мерки е поетапното увеличаване на данъчните оценки на недвижимите имоти.

Данъчните оценки ще нараснат с 30% през 2027 г. и с по 35% през 2028 и 2029 г. Промените се изчисляват спрямо базата от 2026 г. Целта е за три години увеличението да достигне 100%.

„По отношение на данъчната оценка, всъщност ние предлагаме поетапно увеличаване за 3 години – първата година с 30% и следващите 2 години с по 35%“, коментира Петкова пред журналисти.

Тя уточни, че актуализираната данъчна оценка ще се прилага само при данъка върху недвижимите имоти. Тя няма автоматично да увеличава такса „Битови отпадъци“.

За изчисляването на таксата ще се запази данъчната оценка от 2026 г. Това ще важи за общините, които все още определят таксата според оценката на имота.

„Тоест, актуализацията няма да се отрази върху стойността на таксата „Битови отпадъци“, допълни Петкова.

Заместник-министърът даде пример със собственото си жилище. При апартамент с площ 75 квадратни метра годишният данък ще се увеличи с 15 евро.

Предложената промяна е част от по-широк пакет данъчни мерки за 2027 г. Той включва данък върху свръхпечалбата, промени при ваучерите за храна и нови облекчения за семействата с деца.

Министерството на финансите очаква приходните мерки да осигурят около 1,4 млрд. евро. Около 300 млн. евро са предвидени за облекченията за деца и деца с увреждания. Сред тях е и нова преференция за детско развитие.

Петкова заяви, че целта е бюджетният дефицит през 2027 г. да бъде свален до 3%. Според нея пакетът комбинира увеличение на приходите, административни облекчения и подкрепа за семействата и бизнеса.

Една от най-дискутираните мерки е въвеждането на данък върху свръхпечалбата. Според Петкова това е общоевропейска позиция за икономическа солидарност.

Тя посочи, че подобен подход е използван на европейско ниво по време на енергийната криза през 2022 г. Данъкът може да действа и като антиинфлационна мярка.

Причината е, че при увеличение на цените нараства и размерът на извънредната печалба, която подлежи на облагане.

Предложението обхваща банки, телекомуникационни компании, търговски вериги с повече от пет обекта и компании за бързи кредити. Финансовото министерство е анализирало различни икономически сектори.

По думите на Петкова именно тези дейности са отчели най-големите свръхпечалби. Тя посочи банковия сектор като пример.

„За последните шест години, в периода 2020-2025 г., печалбите са нараснали с 588%. Само за две години – между 2022 и 2023 г., ръстът е 320%. Това не са нормални печалби. Това са свръхпечалби“, заяви Петкова пред bTV.

Мярката е предложена временно. Тя ще се прилага върху печалбите за 2027 г. Петкова заяви, че избраните сектори формират около 60% от установените свръхпечалби.

Заместник-министърът коментира и възможността компаниите да прехвърлят допълнителното облагане върху клиентите. Тя посочи, че гражданите и бизнесът вече плащат значителни банкови такси.

Според нея част от извънредната печалба трябва да постъпи в бюджета. Сред посочените направления са културата, здравеопазването и образованието.

Промени се предвиждат и при ваучерите за храна. Максималният месечен размер може да нарасне от 102 на 200 евро.

Годишната квота за ваучерите може да се увеличи от 818 млн. евро на 1,5 млрд. евро. Предвижда се обаче ваучерите да бъдат облагани с данък.

Според представените изчисления при ваучер от 200 евро работникът би получил 186 евро след облагането. Освобождаването от социални осигуровки се запазва като част от преференцията.

На въпрос дали служителите ще получават по-малко, ако работодателят не увеличи ваучерите, Петкова отговори: „Да, ако не работодателят не увеличи“.

Актуализираните оценки няма да се използват за автоматично увеличение на такса „Битови отпадъци“. Те ще влияят само върху данъка върху недвижимите имоти, според представеното предложение.