Любослав Костов от КНСБ: Бюджет 2026 орязва доходи и права без сериозен анализ

Синдикатите изразяват остро недоволство срещу подготвения финансов план за 2026 година. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов разкритикува предвидените мерки в ефира на БНР. Той определи проектобюджета като нереалистичен и ощетяващ работещите българи. Основната критика е насочена към планираните съкращения в държавната администрация.

На 26 юни 2026 г. Финансовата комисия в парламента одобри ревизираната версия на Бюджет 2026. Решението премина на първо четене с 12 гласа „за“ и 8 „против“. В момента се обсъждат 115 предложения за промени в макрорамката. Правителството цели намаляване на нетните разходи с 0.5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Вицепремиерът Гълъб Донев обяви цел за дефицит до 5.7% от БВП през 2026 г. и свиване до 3% до 2028 г.

Синдикатите не приемат механичното орязване на щатове в публичния сектор. Костов подчерта, че липсва детайлен анализ по министерства и ведомства. В някои структури като НАП има остър недостиг на кадри. Данъчните инспектори не проявяват интерес към позиции със заплата от 1100 евро. В същото време други звена разполагат с раздут щат за раздаване на допълнително материално стимулиране.

„Ние не харесваме две неща точно. На първо място това, че има 10% съкращения навсякъде. Бяхме се разбрали да има анализ, по министерства по първостепенни разпоредители. На някои места, като НАП например, има нужда от допълнително хора, да събират приходи.“

КНСБ и КТ „Подкрепа“ организираха протест срещу предложените реформи. Те настояват държавните служители да запазят правата си върху „клас прослужено време“ и колективното трудово договаряне. Синдикатите вече посочиха, че КНСБ поиска 50 млн. лева за протестиращите държавни служители. Костов предупреди, че 10% съкращения в администрацията се правят без предварителен анализ.

Друг спорен момент е прехвърлянето на част от осигурителната тежест върху служителите. От 1 август 2026 г. съотношението между работодател и служител ще бъде 80 към 20. Това ще намали реалния доход на работещите със 7%. Синдикатите твърдят, че това не е компенсирано от предвидения ръст на заплатите. Костов напомни, че увеличение от 5% на заплатите няма да стигне доникъде заради инфлацията. Тя се очаква да надхвърли 7% до края на годината.

Европейската комисия също критикува българската данъчна система като несправедлива и регресивна. България остава единствената държава в ЕС с пропорционално облагане без необлагаем минимум. Костов посочи парадокса, че нископлатените работници носят по-голяма тежест от високоплатените специалисти.

„Една чистачка като данъчно осигурителна тежест плаща повече за дохода си, отколкото IT специалист с 5000 евро заплата. За съжаление много хора не го разбират и не искат да го признаят.“

Бюджетът предвижда повишаване на максималния осигурителен доход на 2300 евро от август 2026 г. Тази мярка трябва да генерира над 90 млн. евро приходи. Също така се планира 30% увеличение на винетните такси. Тези промени целят да овладеят новия държавен дълг, който може да достигне 30.1% от БВП. Костов заключи, че бюджетът е изграден върху надценени разходи и не отразява напълно икономическата реалност.