Любослав Костов: Нарастването на максималния осигурителен доход е най-позитивната стъпка в бюджета

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов направи подробен анализ на Бюджет 2026 в ефира на БНТ. Той посочи кои са най-важните аспекти на финансовия план на държавата. Според него бюджетът съдържа както положителни стъпки, така и спорни прогнози за бъдещето.

Костов подчерта значимостта на промените в осигурителната система на страната. Най-хубавото нещо в този бюджет е нарастването на максималния осигурителен доход. Икономистът обаче смята, че това увеличение е твърде плахо. Той предложи прагът да бъде повишен с поне 100 евро повече от планираното.

Тази мярка има пряко отражение върху социалните права на българските граждани. По-високият осигурителен доход гарантира по-добри обезщетения при майчинство и безработица. Тези средства се връщат обратно при хората под формата на социална защита. Костов обясни, че това е ключов механизъм за гарантиране на сигурност.

„Най-хубавото нещо в този бюджет е нарастването на максималния осигурителен доход — той нараства много плахо. Трябваше поне със 100 евро отгоре да го вдигнат, тъй като това са права и обезщетения при майчинство и безработица — тези права се връщат обратно.“

Важна част от коментара му беше посветена на планирания бюджетен дефицит. Правителствените прогнози за дефицит от 5,4% бяха подложени на сериозна критика от експерта. Според КНСБ дефицитът няма да е 5,4%, а около 3,5-3,6%. Костов смята, че официалните разчети не отразяват реалното състояние на държавните финанси.

Той постави под въпрос възможността за генериране на 9 милиарда лева за пет месеца. Икономистът посочи, че сметките за капиталовите проекти и ПВУ не излизат правилно. Според него проблемът на бюджета не са разходите за пенсии или текущата издръжка. Основните рискове се крият в управлението на капиталовата програма.

„Според нас дефицитът няма да е 5,4%, а около 3,5%. Дори да съберете всички плащания за ПВУ и капиталови проекти, сметката не излиза. Какво ни дава основание да твърдим, че за 5 месеца ще направим 9 млрд.? По официални данни на НСИ инфлацията вече е близо 8%. Края на годината ще стане и повече. Дефицитът ще бъде около 3,5–3,6%. Най-лошото, което може да се случи, е Гълъб Донев да не е оцелил дефицита. И накрая ще се види, че проблемът не е в разходите за пенсии и издръжка, а в капиталовата програма.“

Инфлационните процеси в страната също будят сериозна тревога у синдикатите. По официални данни на НСИ инфлацията вече е близо 8%. Костов очаква този процент да продължи да се увеличава до края на годината. Той обаче подчерта, че причините за това не са вътрешни.

Главният икономист посочи външни фактори като основни двигатели на високите цени. Войната в Иран и влиянието на еврото са ключови елементи в този процес. Външните шокове върху предлагането също оказват сериозен натиск върху пазара. Към това се добавят и високите надценки в търговската мрежа.

Темата за реформата в държавната администрация предизвика сериозен дебат. Целият държавен сектор в България наброява 136 000 души. Костов изрази несъгласие с тезата, че тези служители помпат инфлацията. Той сравни техния брой с общо 3,5 милиона заети лица в страната.

КНСБ настоява за внимателен подход към съкращенията и пенсионирането на служители. Синдикатът предлага реформите да започнат официално от 1 януари 2026 г. Костов подчерта, че 40 дни не са достатъчни за изготвяне на качествен анализ. Бюджетът за 2026 г. трябва да се използва именно за проучване.

„Ние не казваме, че няма нужда от реформи, съкращения и хора в пенсионна възраст, но за 40 дни как се направи този анализ? Казваме нещо простичко – да го направим от 1 януари 2026 г., а бюджета за 2026 г., който е за 5 месеца, да го използваме за анализ. Целият държавен сектор е 136 000 души. Как 136 000 души помпат инфлацията на 3,5 млн. заети? Инфлацията е заради войната в Иран, еврото и вероятно външно влияние. Външни шокове на предлагането, надценките в магазините — и това го казват официалните институции.“

В заключение Любослав Костов призова за по-реалистично планиране на разходите. Той подчерта, че фокусът трябва да бъде върху социалната защита и инвестициите. Правилното управление на дефицита е от съществено значение за стабилността. КНСБ остава в готовност да предлага експертни решения за икономиката.