Любен Генов на 90: Седем десетилетия вестникарство и бойно кръщение под връх Ботев

Любен Генов е живата история на българското вестникарство. Той празнува своя 90-и рожден ден с мащабна изложба в столицата. Любен Генов посвещава 70 години от своя живот на вестникарството и журналистиката. Експозицията носи името „Журналистиката – моята стихия. Любен Генов на 90“. Тя беше открита в Клуба на фоторепортера в София.

Дъщеря му Екатерина Генова подготвя събитието като голяма изненада. Снимките показват професионалния път на вестникаря през десетилетията. Генов започва своята кариера съвсем случайно. В младостта си той мечтае за сериозна научна кариера. Баща му е професор в Института за български език. Любен учи Славянска филология в Софийския университет.

Приятелят му Благомир Сираков се разболява неочаквано по време на следването. Той моли Любен да го замести в студентския вестник.

Исках да ставам научен работник, бях в научния кръжок на академик Емил Георгиев, не се интересувах от журналистиката, тя ме влечеше само заради футбола.

Това заместване променя житейския му път завинаги. Генов бързо се влюбва в магията на белия лист и новините. Първият му репортаж описва трагичното спасяване на деца в снежна буря под връх Ботев. Той се изкачва до метеорологичната станция пеша през дълбокия сняг. Там става свидетел на драматичната борба за живот на ученическа група. Едно момиче умира от студ в планината. Репортажът му излиза със заглавие „Върхът бушува“. Това е неговият първи голям материал за вестник „Народна младеж“.

Това беше бойното ми кръщение.

Професионалният му път преминава през всички нива на занаята. Той започва от най-ниското стъпало в редакционната йерархия. Генов прекарва часове в печатницата заедно с техническите работници. Там той научава тънкостите на вестникарското оформление и метранпажа.

Нямах си и идея от оформлението и правенето на вестник. Тези, които свързваха вестника в цеха, ме ругаеха непрекъснато.

Въпреки първоначалните трудности, той бързо усвоява професията. Журналистът е бил главен редактор на три големи издания през своята дълга кариера. Семейството на Любен Генов е изцяло свързано с медийния свят. Съпругата му Ваня ръководи международния отдел на вестник „Ехо“.

Дъщеря му Екатерина Генова е легендарен телевизионен водещ в БНТ. Тя създава култовото предаване „Ах, тези муцуни“. Внуците му Ивайло и Филип също избират журналистическия път. Генов вярва, че вестникарството е истинска будителска дейност. Той винаги е готов да смени материал в последната секунда заради новина.

През целия си живот съм се занимавал с вестници.

Генов има огромен принос и за развитието на българската култура. Той помага за създаването на първия частен театър „Барбуков“. Идеята се ражда след емоционален апел на актрисата Гинка Станчева. Тя призовава за място, където пенсионираните актьори да продължат да играят. Генов свързва артистите със строителния предприемач Димитър Барбуков. В театъра играят величия като Георги Георгиев-Гец и Таня Масалитинова. Генов следи техните изяви с огромен интерес и уважение.

Дълги години той работи и като дежурен редактор в големи редакции. Неговата способност да следи едновременно няколко източника е феноменална. Той улавя важни детайли, които другите често пропускат.

20-ина години бях в тази функция – слуга и на едните от отделите на вестника, и на другите от дежурния екип.

Колегите му го определят като истинска „школа по журналистика“. Той е обучил поколения млади и талантливи репортери. Много от неговите ученици днес са известни водещи и преподаватели. След пенсионирането си Генов не спира да пише и да твори. Иван Гранитски го кани за постоянен автор в списание „Везни“.

Сам си измислях темата, никой не ми се бъркаше, тогава съм написал едни от най-хубавите си текстове.

По-късно той ръководи студентския екип на вестника в УНСС. Проф. Борислав Борисов го приема радушно в академичната общност. Генов споделя своя богат опит с интелигентни и амбициозни младежи. Навръх 90-ия си рожден ден Генов открива изложба с професионални кадри от своя път.

Експозицията в Клуба на фоторепортера не представя просто семеен архив. Тя разказва историята на българските медии чрез автентични снимки. Фоторепортерът Иван Григоров помага активно за избора на кадрите. Използвани са и фотографии от автобиографичната книга на Генов „Играй честно“.

Не съм уволняван за грешки и никога не съм уволнявал никого през живота си.

Журналистът остава верен на своите професионални принципи до днес. Той продължава да започва всеки свой ден с внимателен преглед на вестниците. Професията остава негова съдба, вдъхновение и начин на живот.