Левон Хампарцумян: Алчните търговци и липсата на конкуренция движат инфлацията

Финансистът Левон Хампарцумян разкрива как алчните търговци и липсата на конкуренция в млечния сектор напомпват инфлацията в България.

Левон Хампарцумян: Алчните търговци и липсата на конкуренция движат инфлацията

Левон Хампарцумян Кадър: бТВ

Време за четене: 2 мин. 30 април 2026

Финансистът Левон Хампарцумян посочи алчността на търговците като водещ фактор за инфлацията в България. Пред bTV той обясни, че ограничената конкуренция позволява изкуствено поддържане на високи цени. Пазарът страда от доминиращи позиции на малък брой участници. Потребителите губят възможност за реален избор при покупка на основни стоки.

„Вътрешните причини за инфлацията са алчни търговци. Като има един търговец, който е по-алчен от другите, другите свалят цените и го регулират. Докарали сме се до там, че 70-80% от производството на млечни стоки са в ръцете на едни и същи хора, а това им дава пазарна сила да държат цените високи. Потребителят дори не може да избира, конкуренцията е нарушена“

Хампарцумян подчерта, че 70-80% от производството на млечни стоки са в ръцете на малък брой играчи. Тази концентрация лишава потребителите от реален избор. Конкуренцията в сектора е силно нарушена. Поскъпването се усеща най-силно при храните, което засяга сериозно семейните бюджети.

Финансистът посочи конкретни механизми за овладяване на ценовия скок.

„Високата производителност, конкуренцията и контролът на качеството държат цените ниски“

Ефективният контрол срещу картелни практики е задължителен. Държавата трябва да следи за изкуствено надуване на цените от страна на монополистите.

Хампарцумян коментира и прекратената инициатива „Магазин за хората“. Според него проектът не е постигнал ефект заради ниския си бюджет.

„Магазин за хората“ не е мащабна схема, сигурно няколко хора са взели по-високи заплати – нищо не може да се направи с бюджет 10 млн. лв.“

Проектът „Магазин за хората“ е прекратен поради бюджет от едва 10 милиона лева. Неизразходваните средства ще се върнат в държавната хазна. Ръководството на дружеството подаде колективна оставка поради липса на подкрепа.

Изследванията показват, че месечната инфлация в България е 0,6%, а годишната достига 3,5%. Най-голямо поскъпване има при личните грижи, ресторантите и хотелите. Няма тенденция за проблемно преминаване към еврото, категорични са експертите. Хампарцумян предупреди, че търговците често използват валутната замяна за спекулативни цели.

Финансистът даде пример с практиките в САЩ. Там пощенските служби осигуряват пространство за продажба на стоки. Социалната политика включва ваучери за храна за нуждаещите се. Тези механизми подпомагат бедните слоеве и ограничават злоупотребите. Хампарцумян е категоричен, че еврото няма пряка връзка с инфлационните процеси.

Данните сочат, че цените в заведенията за хранене са се удвоили след пандемията. Глобалните фактори и бюджетните дефицити също оказват влияние. Кредитната експанзия при ипотечните и потребителските заеми подсилва потреблението. Очаква се плавно повишение на лихвите по кредитите в близко бъдеще.

Бъдещото правителство трябва да разполага с повече инструменти за контрол. Ограничаването на влиянието на монополните структури е приоритет. Хампарцумян предупреди, че резултатите от тези мерки няма да дойдат веднага. Първите стъпки обаче са ключови за икономическата стабилност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *