КЗП налага глоби до 25 000 евро за нелоялни практики при бързите кредити
Комисията за защита на потребителите установи нелоялни практики при 90% от фирмите за бързи кредити. Глобите за подвеждаща информация за ГПР достигат 25 000 евро.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) разкри масови нелоялни практики в сектора на бързите кредити. Институцията планира да наложи административни санкции в размер до 25 000 евро на нарушителите. Проверките показват, че потребителите често получават подвеждаща информация за реалната цена на заема. Регулаторът настоява за незабавна промяна в начина на предлагане на тези финансови услуги.
КЗП установи, че близо 90% от компаниите за бързи кредити използват нечестни търговски похвати. Едно от най-честите нарушения е посочването на неверен годишен процент на разходите (ГПР). Този показател често не включва всички такси и реални разходи по обслужването. По този начин клиентите остават с грешно впечатление за икономическата изгодност на продукта. Когато ГПР не е точен, хората не могат да направят информиран избор.
При много от договорите обявеният ГПР се отнася за промоционални или по-изгодни варианти. Реалните условия обаче водят до значително по-висока обща сума за плащане. Потребителите не получават ясна представа за действителното оскъпяване и последиците от договора. Това е критичен проблем, тъй като ГПР е основният показател за сравнение между различните оферти.
Санкциите за отделни нарушения по конкретен потребителски договор могат да достигнат до 70 000 лева. КЗП вече е взела на прицел около 180 фирми, опериращи в сектора на небанковото кредитиране. На компаниите е даден 14-дневен срок за преразглеждане и коригиране на договорите. Целта е пълното премахване на всички открити неравноправни клаузи в общите условия.
Проверките разкриват и заблуждаваща информация относно финансовите последствия при просрочие. В преддоговорните документи се посочват незаконни такси за събиране на вземания и напомнителни писма. Подобни практики създават изкуствен натиск върху потребителите за плащане на суми извън закона. Тези действия пряко увреждат икономическите интереси на българските граждани и нарушават пазарните правила.
Според данни на Омбудсмана, крайният дълг може да нарасне до три пъти спрямо първоначалната сума. Адвокати посочват примери, при които кредит от 1000 лева генерира лихва над 660 лева. При по-големи суми от 3000 лева, плащанията понякога достигат до 9000 лева. Законът ограничава ГПР до пет пъти законната лихва, но фирмите често заобикалят това правило.
Често се начисляват такси за „експресно одобрение“ или автоматично се обявява предсрочна изискуемост при минимално закъснение. Тези нелоялни практики са особено печеливши за фирми с милиардни обороти. За тях глобите от 25 000 евро понякога се оказват недостатъчно ефективна мярка срещу нарушенията. Регулаторът обаче е решен да наложи строг контрол върху целия сектор.
КЗП продължава активната си дейност по мониторинг на пазара и защитата на гражданите. Наскоро институцията откри нарушения в общите условия на ЕРП-тата, където също предстоят санкции. Освен това бяха регистрирани 83 нарушения на закона за еврото само в рамките на един работен ден.
Предстоят срещи със засегнатите страни за създаване на прозрачни условия в сектора. КЗП настоява за равноправие между небанковите финансови институции и техните клиенти. Коректното информиране на потребителите за реалната цена на парите остава основен приоритет за държавния регулатор.
