„Купих си хляб и парите свършиха“: За какво стигнаха на пенсионерите великденските добавки?

Близо милион и 600 хиляди пенсионери получиха финансова подкрепа за великденските празници. Държавата разпредели средствата според размера на месечните възнаграждения. Най-бедните получиха по 50 евро като добавка към своите плащания. Хората с пенсии до 620 евро взеха по 20 евро. Тези суми трябваше да подпомогнат празничната трапеза на възрастните хора. Близо 1 600 000 пенсионери ще получат великденски добавки през тази година.

В русенското село Басарбово местните жители пресмятат внимателно всяко евро. Маргарита Вичева споделя своя опит пред местния магазин. Нейната добавка от 20 евро изчезнала мигновено след плащане на битовите сметки. Тя излиза от обекта с почти празна чанта. Маргарита подчертава, че ниските осигуровки в миналото водят до оскъдни средства днес.

„Купих си един хляб, ето вижте. Той хляба е 2 евро, амен, амен и кусур. Месо – чат-пат. И гледам да не напълнявам много, защото пък трябва да сменям изцяло гардероба. Осигуровките са били малко, затова може би получаваме и ниски пенсии.“

Йордан Георгиев е прекарал 65 години в работа с трактори. Той е сред късметлиите с добавка от 50 евро. Въпреки това парите не стигат за ремонт на неговия дом. Пенсията му с вдовишките е 365 евро на месец. Йордан си спомня за десетилетията тежък труд сред прах и гориво.

„От 65 години съм по тракторите. Колко масла, нафта и пепел съм изгълтал. БНТ: Вашата пенсия каква е? – Ако я кажа, някои ще се смеят, с вдовишките е 365 евро. Ако имах пари, щях да си измажа къщата.“

Ситуацията в градовете е още по-тежка за много възрастни хора. Николай Цанев разказва за непосилните разходи за ток, вода и газ. Той е платил сметки на стойност 180 евро. След това плащане неговото портмоне е останало напълно празно. Великденският бонус не може да компенсира високите цени на комуналните услуги.

„До никъде не стигат. Значи като платиш ток, вода, газ и край. Сега платих 180 евро и портмонето празно.“

Златка Иванова описва положението на пенсионерите като плачевно. Тя е похарчила своите 50 евро за минимално количество месо и яйца. Жената изпитва болка, че не може да зарадва внуците си с подаръци. Тези лични истории показват трудностите в периода, когато пенсионерите получават плащания преди еврото.

„50 евро взех. 1 кг месце, яйца и те отидоха. Много е жалка, чак е плачевна. Да не можеш да дадеш на внуците си е много лошо.“

Възрастните хора са категорични в своите искания към държавата. Те не желаят социални помощи само два пъти в годината. Решението е достойни пенсии за положения труд през целия им живот. Еднократните добавки остават само временна помощ на фона на високите цени.