Кристин Лагард: Високите цени на енергията допълнително ще покачат инфлацията през лятото

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди за нов инфлационен натиск в еврозоната. Повишението на цените на енергията ще ускори инфлацията през летните месеци. Очаква се нивата да останат над целевите 2 на сто до средата на следващата година.

Инфлационните очаквания в краткосрочен план надвишават значително нивата отпреди конфликта в Близкия изток. Това заяви Лагард на пресконференция след последното заседание на банката. **ЕЦБ повиши водещите си лихви с 25 базисни пункта.** Това е първото увеличение на ставките от септември 2023 г. насам. Преди това банката не бе променяла лихвите от юни миналата година.

Лагард аргументира решението с ръста на разходите за енергия. Войната в Близкия изток остава основен фактор за тази нестабилност. Тя отказа да очертае бъдещи ходове на институцията. Решенията ще зависят изцяло от развитието на икономическата ситуация и новите данни.

„Колкото по-дълго цените на енергията останат високи, толкова по-вероятно е да повишат инфлацията чрез косвени ефекти и вторични ефекти. Ето защо ще следим отблизо размера и продължителността на ръста при цените на енергията, както и как те се отразяват на ценообразуването и определянето на заплатите, инфлационните очаквания и общата икономическа динамика“, каза Лагард.

ЕЦБ публикува и своите актуализирани прогнози за икономическия растеж. Банката предвижда **БВП на еврозоната да нарасне с 0,8 на сто през тази година.** Оценката за 2027 г. е за ръст от 1,2 на сто. Тези стойности са по-ниски от мартенските предвиждания на институцията. За 2028 г. очакванията остават стабилни на нива от 1,5 на сто.

Рисковете пред икономиката произтичат главно от глобалната политическа обстановка. Лагард посочи, че прекъсването на енергийните доставки може да има тежки последици. В контекста на тези предизвикателства експертите често напомнят, че настоящият енергиен модел на Европа е неустойчив и застрашава стабилността.

„Продължителното прекъсване на енергийните доставки може да доведе до по-голямо и по-продължително покачване на цените на енергията, отколкото се очаква в момента. Тези фактори биха доведели до още по-голямо намаляване на реалните доходи и биха направили фирмите и домакинствата по-несклонни към инвестиции и разходи“, каза още президентът на ЕЦБ.

Затварянето на ключови морски маршрути също създава заплахи. Недостигът на суровини може да ограничи производството в еврозоната. Влошените настроения на финансовите пазари пък биха понижили общото търсене. Лагард подчерта, че балансът между ранна и късна реакция спрямо инфлацията е критичен за ЕЦБ.

„Допълнителни пречки в международната търговия също биха могли да нарушат още повече веригата на доставки, да намалят износа и да отслабят потреблението и инвестициите“, допълня тя.

Войната на Русия срещу Украйна остава постоянен източник на несигурност. Въпреки това Лагард вижда и позитивни възможности. Растежът може да се ускори при бърза адаптация на енергийните пазари. Единният пазар и новите технологии също биха стимулирали икономиката.

„Освен това планираните реформи в разходите за отбрана и инфраструктура с цел повишаване на производителността и въвеждането на нови технологии от фирмите в еврозоната могат да стимулират растежа повече от очакваното”, подчерта Лагард.

Според базовия сценарий **инфлацията през тази година ще бъде средно 3,0 на сто.** Прогнозата за 2027 г. е тя да спадне до 2,3 на сто. Едва през 2028 г. се очаква достигане на целта от 2,0 на сто. Тези данни са по-високи в сравнение с прогнозите от март.

„Ако цените на енергията се повишат повече и за по-дълъг период, отколкото се очаква в момента, инфлацията в еврозоната ще се увеличи още повече. Това би могло да се засили, ако по-високите цени на енергията се отразяват в по-голяма степен от очакваното върху останалите цени и върху заплатите“, обясни президентът на ЕЦБ.

В свои скорошни изяви Лагард потвърди, че банката ще действа с повишено внимание. ЕЦБ следи внимателно вторичните ефекти върху заплатите и ценообразуването. Тя също така изрази подкрепа за напредъка на България към еврозоната. Президентът на ЕЦБ отбеляза 100-те дни от въвеждането на еврото в страната като важен етап. Междувременно говорител на банката отрече слуховете за нейно преждевременно напускане.

Финансовата стабилност на еврозоната засега остава гарантирана. Банките разполагат със силни капиталови показатели и стабилна рентабилност. Лагард обаче предупреди за рискове при цените на активите. Проблеми в енергийния сектор могат да засегнат качеството на активите на финансовите институции. Тези заплахи се засилват при продължителни геополитически конфликти.