Кристиан Вигенин: България изпраща сигнал за край на подхранването на войната в Украйна

Кристиан Вигенин, български евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента, направи ключов анализ. В предаването „120 минути“ по БТВ той коментира позицията на страната ни в украинския конфликт. Според него България не иска политически да бъде част от продължаването на войната в Украйна. Това е важен сигнал към международната общност и българските граждани. Вигенин вярва, че управляващите изпълняват своите ангажименти към избирателите. Много хора подкрепиха настоящата власт заради обещанията за различна политика спрямо войната.

Тази позиция в голяма степен съвпада с официалната линия на БСП от самото начало на сблъсъка. Евродепутатът изрази категорична подкрепа за действията на държавния глава.

Важен сигнал е, че България не иска политически да бъде част от продължаването на войната в Украйна. Може да има различни спекулации, но ми се иска да вярвам, че това е заради изпълнението на ангажимента си към избирателите от страна на управляващите.

Вигенин подчерта, че усилията на Румен Радев да зададе различна рамка на европейската политика към Украйна заслужават адмирации. Подобен подход не е прилаган от нито един български министър-председател до момента.

Евродепутатът разкритикува досегашната стратегия на Европейския съюз. Вече пета година тя не дава конкретни резултати за прекратяване на огъня. В Брюксел все още липсва ясен план за постигане на устойчив мир.

Естествено, справедливият мир трябва да гарантира на Украйна перспективи за икономическо развитие, трайна сигурност и възможност сама да избира в какви съюзи да членува или да не членува.

Това е основната формула на Вигенин за разрешаване на кризата. Той обаче постави под въпрос начина, по който този мир може да бъде постигнат.

В момента Европейският съюз отказва да води диалог с една от страните в конфликта. Това прави формулирането на красиви принципи трудно за практическо приложение. Вигенин настоява за реални стъпки към дипломация. Въпреки това той вижда положителни процеси в изграждането на европейска устойчивост. Това включва сфери като отбраната и икономиката. Разговорите в Брюксел и Страсбург вече придобиват различен характер. Европа трябва да се превърне в глобална сила, която стабилизира света.

По темата за сигурността Вигенин е категоричен. Засилването на способностите не трябва да води до пълна милитаризация на съюза. Социалистите в България и ЕП подкрепят инвестиции с двойно предназначение. Това включва подобряване на инфраструктурата и здравните системи. Вигенин често подчертава, че сигурността е комплексно понятие, обхващащо гражданската защита. Ресурсите трябва да остават в Европа, а не да подпомагат американските оръжейни компании.

Но ако просто ще храним военната индустрия, тогава няма смисъл

, заяви той в ефир.

Междувременно Министерството на отбраната е предоставило общо 13 пакета помощ за Украйна от началото на войната. Последният пакет бе одобрен от Министерския съвет на 12 февруари 2026 г. Това показва, че въпреки дебатите, България остава ангажирана с подкрепата за Киев. Външното ни министерство наскоро потвърди своята солидарност с украинската страна. Дипломатите призоваха за незабавно прекратяване на атаките срещу цивилни обекти.

Вътрешнополитическият дебат обаче остава силно поляризиран. Представители на властта като Росен Желязков твърдят, че линията на България е последователна. Парламентарното мнозинство е готово да преодолее евентуално президентско вето върху военната помощ. Това контрастира с по-критичната позиция на Вигенин и БСП. Социалистите настояват за повече дипломатически натиск и по-малко ескалация. Те вярват, че конфликтът няма да се реши единствено на бойното поле.

Евродепутатът остава оптимист за бъдещата роля на Европа. Той смята, че се поставят основи, които ще предотвратят външен натиск в бъдеще. Никой не трябва да може да „извива ръцете“ на европейските държави. България трябва да стои твърдо на европейските позиции, но и да защитава националния си интерес. Балансът между отбрана и граждански нужди е ключов за стабилността. Инвестициите в отбраната трябва да имат силно гражданско измерение, за да бъдат подкрепени.