Конституционният съд отмени решението за присъединяване към Съвета за мира

Конституционният съд на Република България взе окончателно решение по казуса със Съвета за мира. Магистратите обявиха за противоконституционно решението на Народното събрание за присъединяване към организацията. Депутатите опитаха да задължат Министерския съвет да внесе проект на закон за ратификация. Става въпрос за присъединяването на страната ни към Устава на Съвета за мира. Тази международна инициатива е създадена по идея на САЩ.

Конституционният съд прие решението единодушно с гласовете на всички 12 съдии. Докладчик по конституционното дело е съдия Галина Тонева. Процесът започна след официално искане от страна на Министерския съвет. В своите мотиви съдът подчертава значението на принципа за разделение на властите. Парламентът не може да изземва функциите на другите държавни органи. Законодателната власт не трябва да се намесва неограничено в управлението на държавата.

съобразно принципа за разделение на властите парламентът не може чрез свои решения да навлиза в компетентността на други държавни органи, нито да се намесва неограничено във всяка сфера на държавното управление

Конституционните съдии са категорични в своите юридически изводи. Народното събрание е излязло извън пределите на собствената си компетентност. То е възложило конкретни задачи на Министерския съвет и на министъра на външните работи. Тези дейности обаче не произтичат от основния закон. Те не съответстват и на Закона за международните договори на Република България.

Парламентът е извършил недопустима намеса в правомощията на изпълнителната власт. Законодателят не може да задължава правителството кога да започне процедура за ратификация. Правото на Народното събрание да ратифицира договори не му дава пълна власт. То не може да диктува действията на Министерския съвет по този начин. Подобни актове нарушават баланса между отделните власти в страната.

Решението на съда засяга и точка трета от акта на парламента. Тя изискваше от министъра на външните работи да обнародва закона в Държавен вестник. Срокът за това беше определен на 15 дни. По Конституция единствено държавният глава има правомощието да обнародва законите. Изключение се прави само за промени в самата Конституция.

по Конституция единствено държавният глава има правомощието да обнародва законите, с изключение на тези за изменение и допълнение на Конституцията

Съдът обръща специално внимание на принципа на правната сигурност. Тя е основен елемент на всяка съвременна правова държава. Парламентът е изискал издаване на актове без необходимото законово основание. По-рано служебното правителство сезира Конституционния съд именно заради тези нарушения.

Хронологията на събитията около Съвета за мира започва в началото на годината. На 22 януари тогавашният министър-председател в оставка Росен Желязков съобщи за присъединяването. Инициативата се развива под патронажа на САЩ и президента Доналд Тръмп. Преди време КС разгледа участието на страната ни в този нов международен формат.

През месец март депутатите приеха спорното решение за задължаване на кабинета. Предложението за това беше внесено от парламентарната група на „ДПС-Ново начало“. Те настояваха България да бъде държава основателка на новия съвет. Служебният премиер Андрей Гюров предупреди за юридически проблем още на 13 март. Той беше категоричен, че Министерският съвет ще защити своята независимост.

Сега Конституционният съд потвърждава, че парламентът е превишил правата си. Решението на Народното събрание противоречи на установената съдебна практика. Изпълнителната власт сама преценява кога да предложи международен договор за гласуване. Законодателната власт не може да изземва инициативата на правителството в тази сфера. Оспореното решение нарушава конституционния баланс между законодателната и изпълнителната власт.