Конституционният съд отмени парламентарните мерки срещу ценовия шок при горивата

Конституционният съд на Република България обяви за противоконституционно решението за мерки срещу ценовия шок. Актът засяга високите цени на суровия петрол и природния газ. Решението по конституционно дело №8/2026 г. беше взето единодушно на 14 май 2026 г. Процесът започна по искане на Министерския съвет.

Дванадесет конституционни съдии подкрепиха решението с докладчик съдия Сашо Пенов. Магистратите установиха, че Народното събрание е действало извън своята бюджетна и управленска компетентност. Оспореният акт е приет от парламента на 13 март 2026 г. и обнародван в Държавен вестник.

Основният мотив на съда е нарушение на принципа за разделение на властите според чл. 8 от Конституцията. Министерският съвет притежава изключителното правомощие да осъществява вътрешната политика на страната съгласно чл. 105, ал. 1. Парламентът е навлязъл в сферата на изпълнителната власт чрез оспореното решение. Конституционният съд разглежда решението като пряка намеса в правомощията на правителството.

Съдът подчертава разграничението на функциите в бюджетния процес. Народното събрание приема държавния бюджет по чл. 84, т. 2. Министерският съвет обаче изготвя и внася неговия проект по чл. 87, ал. 2. Правителството също така ръководи изпълнението на бюджета съгласно чл. 106 от основния закон.

Решението на парламента противоречи на Закона за публичните финанси. То не е съобразено с общата бюджетна рамка и структурата на публичните финанси за 2026 г. Нарушени са и разпоредбите на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Служебният кабинет атакува в Конституционния съд тези текстове веднага след тяхното гласуване.

Служебното правителство на Андрей Гюров беше задължено да създаде фонд за финансиране на мерки срещу поскъпването. Въпреки правния спор, кабинетът създаде алтернативен механизъм за подпомагане. Той предвижда отпускането на по 20 евро на месец за горива на социално слаби групи.

Изследователите посочват, че КС допуска за разглеждане и конституционно дело №7/2026 г. То е свързано със задължение за внасяне на законопроект за международно споразумение. Тези случаи показват системен конфликт между законодателната и изпълнителната власт през 2026 г. Съдът разглежда и жалби относно статуса на държавни органи.

Доц. Христо Орманджиев коментира, че решенията на съда потвърждават принципите на правовата държава. Българският институт за правни инициативи също следи процеса за спазване на конституционната рамка. Съдът категорично защити оперативната самостоятелност на правителството при управлението на държавните разходи и ресурси.