Константин Проданов: Сливане на ведомства ще оптимизира държавния бюджет и работата на администрацията
Константин Проданов от „Прогресивна България“ обяви планове за сливане на ведомства с цел оптимизация. Той изрази опасения за рекордния дефицит и предложи мерки срещу инфлацията.
Константин Проданов Кадър: bTV
Константин Проданов от политическа сила „Прогресивна България“ обяви предстоящи структурни промени в държавната администрация. Той предвижда сливане на различни ведомства за оптимизация на работата и бюджета. Депутатът подчерта, че детайлите около тези реформи ще станат ясни съвсем скоро. Проданов има над 25 години опит във финансовата сфера в България и чужбина. Той е работил в сферата на управлението на активи и глобалните пазари. Според него това му дава добър поглед върху икономическите процеси. Политикът изрази желание да работи приоритетно в законодателния орган на страната.
„Ще има определена оптимизация от гледна точка на сливане на ведомства, но кои точно и по какъв начин, ще разберете съвсем скоро“
Проданов изрази сериозни опасения за състоянието на публичните финанси и рекордния дефицит. Той подчерта необходимостта от изслушване на финансовия министър в парламента. Фрагментарната картина показва притеснителни тенденции в размера на дефицита. Този дефицит е рекорден за последните десет години в България. Липсва информация за плащанията по инвестиционните програми на държавата. Има неяснота и относно реалния размер на фискалния резерв към момента. Приходите нарастват с двуцифрени темпове, но разходите ги изпреварват значително. Това създава опасен дисбаланс в държавната хазна.
В публичното пространство се появиха спекулации за сливане на министерствата на културата и туризма. Социалните мрежи нарекоха иронично новата структура „Министерство на културизма“. Туристическият сектор реагира остро на тези слухове с подготвяне на отворено писмо. Илин Димитров от „Прогресивна България“ категорично отрече обсъждането на такава идея. Румен Радев също отхвърли възможността за подобно обединение. Подобен опит през 2005 г. просъществува едва шест месеца и беше неуспешен. Културни дейци се опасяват, че културата може да стане просто инструмент на икономиката.
Политическата сила поема категоричен ангажимент да не променя данъчно-осигурителната тежест. Проданов смята, че държавата разполага с достатъчно финансови ресурси. Основният проблем е в начина на тяхното неефективно изразходване. Ресурсът трябва да се насочва към инвестиции за по-висока конкурентоспособност. Икономистът Щерьо Ножаров също отбелязва чувствителността на българската икономика към външни шокове. Проданов настоява за поставяне на ясна диагноза на финансовото състояние.
Административната реформа остава хронично неглижирана тема в българската политика.
„Напълно съм съгласен – всички говорят, но никой не го прави.“
Според Проданов е по-лесно да се купува „народна любов“ чрез раздаване на пари. Това обаче не води до повишена производителност в икономиката. Решението включва мащабна електронизация на публичните услуги. Дигиталните технологии ще направят администрацията по-евтина и ефективна за гражданите.
Депутатът направи детайлен анализ на инфлационните процеси през последните месеци. Той посочи конфликта в Близкия изток като основен фактор за поскъпването. Това е външен шок върху предлагането, върху който държавата няма контрол. Трябва да се гарантират доставките на петрол и газ у нас. Важно е да няма административни пречки пред пазарните механизми. Търговците се нуждаят от свободен достъп до данъчни складове и оборотно финансиране. Проданов обърна внимание и на психологическия фактор при инфлацията.
Проданов очерта три типа антиинфлационни мерки за страната. Първо, социални мерки, насочени към най-уязвимите групи от населението. Те трябва да бъдат по-големи по размер, но временни и строго таргетирани. Второ, подкрепа за енергоемките предприятия за запазване на тяхната конкурентоспособност. България ще търси съмишленици в ЕС за дерогация на квотите за въглеродни емисии. Тези квоти оказват силен натиск върху родната енергетика.
Трето, макроикономически мерки за ограничаване на разюзданата фискална политика. Проданов настоява за преминаване към програмно бюджетиране. Той критикува практиката за теглене на заеми за текущо потребление. Производителността на труда расте едва с 1–2%, докато заплатите се увеличават двуцифрено. Експертът Лъчезар Богданов предупреждава, че щедростта към някои сектори трябва да спре. Проданов описва ситуацията с минималната заплата като куче, което гони опашката си.
„Няма да слагаме тавани на цените.“
Вместо това държавата ще въведе механизъм за прозрачност. Ще се събира ежедневна ценова информация от големите търговски вериги. Експерти ще изчисляват „справедлива цена“ на база стойност на едро и надценка. Целта е дисциплиниращ ефект върху пазара чрез публичност. Този инструмент ще сигнализира при неоправдано големи разлики в цените.
В енергийния сектор Проданов вижда потенциал в активната дипломация. Той посочи пропуснатите възможности за меморандуми с Унгария и Сърбия. Всичко е въпрос на преговори за постигане на изгодни условия. Държавата трябва да защитава по-активно своите национални интереси.
