Константин Проданов: Мерките за ограничаване на дефицита са само началото

Председателят на временната комисия по бюджет и финанси Константин Проданов представи нови мерки за фискална стабилност. Тези действия целят ограничаване на бюджетния дефицит в страната. Предложените мерки са само началото на политики за бюджетите през 2026 и 2027 година. Проданов обясни това в предаването „Денят започва“. Без решителни действия публичните финанси са изправени пред сериозен риск. България трябва да покаже строга фискална дисциплина преди влизането в еврозоната.

Основната цел е връщането на бюджетния дефицит под границата от 3%. Това е ключов сигнал към международните ни партньори. Председателят на комисията подчерта, че обявените стъпки не са окончателни. Правителството планира допълнителни политики в следващите две години.

„Вчерашните мерки са само началото, това не е краят. Когато предложим бюджет 2026, впоследствие и 2027, ще има доста допълнителни неща. Амбицията ни е, разбира се, дефицитът да бъде вкаран в 3-процентното ограничение. Иначе би било много лош сигнал освен за публичните финанси като цяло у нас, така и към международните ни партньори.“

Управляващите разглеждат тези стъпки като абсолютно необходими за контрол над финансите. Проданов обясни, че всяка мярка се подлага на предварителен анализ. От 1 септември министерствата трябва да намалят разходите за персонал с 10%. Това нареждане вече е изпратено към всички ведомства. Важно е да се отбележи, че индивидуалните заплати няма да бъдат намалявани.

Оптимизацията ще се извършва приоритетно чрез съкращаване на незаети щатове в администрацията. Проданов отхвърли сравненията с политиката на „постната пица“ от 2009 година. Той настоява за по-висока ефективност в бюджетната сфера. Често се обсъжда и нуждата от сливане на ведомства с цел оптимизация на работата и държавния бюджет.

„Става със съкращаване първо на незаетите щатове и след това оптимизация по отделните структури във всяко едно ведомство.“

Фискалният съвет излезе с остра оценка за състоянието на публичните финанси. Експертите настояват за преструктуриране и консолидация на ведомства с дублиращи функции. Те предлагат и цялостен преглед на разходите във всички основни сектори. Някои икономисти обаче предупреждават, че бюджетният дефицит остава неконтролируем заради проблеми със събираемостта. Реалният дефицит може да се окаже по-висок поради неразплатени задължения.

Демократична България също оказва политически натиск за по-ясно фискално управление. Те настояват за дефицит до 3% още през настоящата година. Партията иска конкретни мерки за контрол на инфлацията и премахване на автоматичните увеличения.

„Те са необходимите и нужните в този момент, така че публичните финанси да бъдат поставени под контрол. Защо не анонсираме всичко наведнъж, защото преди всяка мярка трябва да се направи анализ дали е нужна.“

Спорът в обществото се фокусира върху структурата на разходите. Фискалният съвет акцентира върху запазването на плоския данък. Специалистите смятат, че функционалната реформа е по-важна от еднократните орязвания. Без тези промени ефектът върху бюджета ще бъде само временен.