Комисар Светлин Лазаров: Изкуственият интелект улеснява мащабните кибератаки и фишинг измами

Киберпрестъпността в Европейския съюз вече надхвърля 5,5 милиарда евро годишно. Интерпол предупреждава за новите и неограничени възможности, които изкуственият интелект (AI) предоставя на престъпниците. В САЩ данните на ФБР сочат рекордни загуби от над 20 милиарда долара за миналата година. Това е увеличение от 26% спрямо предходния период. Комисар Светлин Лазаров, началник отдел „Дигитални анализи и киберразузнаване“ в ГДБОП, коментира ситуацията пред „Светът и ние“.

AI се превръща в основен инструмент за автоматизиране на киберпрестъпленията. Технологията позволява на извършителите да действат светкавично без задълбочени технически познания. Комисар Лазаров подчертава, че създаването на фишинг сайтове вече отнема броени минути. Тези страници имитират легитимни компании и успешно подвеждат потребителите. Престъпниците често използват актуални теми, включително схеми за превалутиране на лева в евро.

„Всъщност, вече последните години се забелязва, че изкуственият интелект върви ръка за ръка с киберпрестъпността, тъй като той позволява доста възможности и доста улеснява киберпрестъпниците при тяхното конструиране на една кибератака или киберизмама.“

Генерирането на фалшиви платформи се случва лесно чрез AI инструменти. Престъпниците просто задават параметри на алгоритъма за копиране на съществуващи легитимни ресурси. По този начин измамните сайтове стават визуално неразличими от оригиналите. Това улеснява масовото разпространение на злонамерени линкове.

„Просто използваме изкуственият интелект, направи ми сайт, който да прилича на този, изкопирва всичко това нещо и става в рамките на няколко минути.“

Изкуственият интелект анализира потребителските навици за по-прецизно таргетиране. Алгоритмите събират данни за онлайн пазаруването на територията на България. Те идентифицират най-популярните сайтове сред българските потребители. Това прави атаките изключително фрагментирани и целенасочени. Те засягат едновременно големи компании, малки фирми и обикновени граждани.

„Може да се попита изкуствения интелект на територията на България. Какво най-често купуват онлайн българските потребители? Или от кои сайтове най-често пазаруват?“

Експертните анализи за 2026 г. сочат, че заплахите ще еволюират към атаки срещу самите AI системи. Очертава се тенденция към т.нар. prompt injection. При този метод злонамерени команди се вмъкват директно в езикови модели и корпоративни AI агенти. AI вече се използва за масово автоматизирано социално инженерство. Deepfake съдържанието прави измамните съобщения много по-трудни за разпознаване от обикновения потребител. Нападателите сканират уязвимости по-бързо и изпращат хиляди персонализирани съобщения на база публични данни от социални мрежи.

Новите технологии променят модела на престъпността от ръчни към напълно автоматизирани и силно персонализирани кампании. Мащабът и скоростта на атаките се увеличават драстично чрез невидима автоматизация. Важно е потребителите да знаят, че споделената в интернет информация остава там задълго. Според експерти като Симеон Кърцелянски, изтриването на дигитални следи е почти невъзможно. Влизането на езиковите модели в бизнеса отваря нови рискове за целия AI слой на компаниите.

„Самите кибератаки са вече доста фрагментиране. Палитрата е доста голяма и е точно целенасочена. Има кибератаки за големи компании, има атаки за обикновения потребител и има атаки и за малки фирми.“