Европа предупреждава за нова вълна от фишинг атаки с изкуствен интелект

Европейските регулаторни органи изпратиха официални предупреждения до централните банки в Европейския съюз. Те сигнализират за нова, масирана вълна от фишинг атаки с цел финансови измами. Европейските регулаторни органи предупреждават за използването на усъвършенстван изкуствен интелект при кибератаките. Тази технология прави фалшивите съобщения изключително трудни за разпознаване от обикновения потребител. Престъпниците вече не разчитат само на елементарни текстове, а на прецизно генерирано съдържание.

Международният експерт по киберсигурност проф. д.н. Илин Савов, зам.-ректор на Академията на МВР, коментира ситуацията. Според него дигиталните престъпници стават все по-гъвкави.

Тъй като фишинг атаките са маската на дигиталните престъпници. Маска, която за съжаление достатъчно бързо се сменя в движение, във времето, когато става въпрос за доверието на гражданите.

Експертите подчертават, че основните цели са онлайн финансовите измами и кражбата на самоличност. Вече са регистрирани множество случаи на предложения за сделки с нереално висока печалба. Всяко предложение за бърза и голяма печалба в интернет пространството е сигурен признак за измама. Особено опасни са фишинг съобщенията, свързани с търговия с криптовалути. При тях потребителите рискуват да загубят абсолютно всичките си спестявания за секунди. От БНБ също предупредиха за онлайн финансови измами с използване на модерните технологии.

Друг разпространен метод са така наречените „романтични предложения“. Те целят финансова облага чрез изграждане на фалшиво доверие. Всички тези схеми представляват „въдички“, които разчитат на човешките емоции. Те притъпяват вниманието на жертвата в критични моменти. Проф. д.н. Илин Савов обяснява психологическия механизъм на тези атаки:

Киберпрестъпниците искат най-ценното за човешкия индивид – това е неговият инстинкт. Фишинг атаките атакуват човешкия инстинкт яростно, тъй като човек, когато се подведе по конкретна информация, е готов да сподели всичко.

Фишинг съобщенията обикновено се изпращат към края на работния ден. Тогава хората са най-уморени и разсеяни. Измамниците използват психологически натиск и изискват спешни действия. Често съобщенията са свързани с фиктивни проблеми при онлайн плащания.

Съобщението може да съдържа нещо, което да е спешно или задължително, или задължително да му се обърне внимание, тъй като ще загубим финансови активи.

Присъствието на линк за последване или QR код в съобщението е ясен сигнал за опасност. Тези елементи отвеждат към фалшиви страници за събиране на данни. Банковият фишинг изисква специални мерки за защита на електронната поща. Проф. Савов отбелязва, че моментът на атаката е внимателно подбран.

В рамките на няколко секунди ние трябва да извършим действие, което е в точното време и пространство, когато сме най-уязвими – силно уморени или много развълнувани. За съжаление, това го изчисляват автоматизираните БОТ системи.

Най-важното правило е свързано с поведението на официалните институции. Държавните органи и банките никога не изискват лични данни или пароли чрез съобщения.

Банкови институции, МВР, прокуратура и всички останали организации от държавния апарат не изпращат съобщения, чрез които да искат лични данни, телефонни номера, номера на банкови карти или друга информация, която по спешност трябва да дадем.

При получаване на такова съобщение трябва веднага да се докладва на съответната платформа. Следващата стъпка е уведомяване на органите на полицията. Никога не отваряйте приложени линкове и не сканирайте непознати QR кодове. Ако се съмнявате за пробив, подменете паролите си от друго, сигурно устройство.