Коментар на седмицата: Защо държавата е безсилна пред прокурорския син Васил Михайлов?

Случаят с издирвания Васил Михайлов, известен като прокурорския син от Перник, започва да придобива мащабите на легендарната сага с Ганчо Въчков – Ганеца. Неуспешното издирване и липсата на правосъдие срещу Михайлов напомнят за 36-месечното търсене на Ганеца през 90-те години. Тогава държавата изглеждаше също толкова безпомощна пред наглостта на един млад мъж с протекции.

Ганеца беше направил за смях цялата държава, след като избяга от Първо РПУ през прозорец на втория етаж. Той и Николай Зарев – Данкина бяха разследвани за стотици грабежи и кражби на луксозни автомобили. Повратният момент настъпи, когато нападнаха джипа на Георги Гергов. Понеже Гергов беше кум на тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев, случаят стана личен. Амбицията за арест започна да натиска системата от най-високо ниво.

В историята с прокурорския син Васил Михайлов доскоро липсваше този личен мотив за полицията. Ситуацията обаче се промени драстично след последните събития. Михайлов и негови съучастници са направили опит да нападнат полицай от ГДБОП пред дома му в село Люлин. Нападателите са били въоръжени с пушки и са носили маски. Криминалисти вече изследват биологичен материал от колата на нападателите, за да докажат участието на Михайлов.

В нашата страна, докато няма нищо лично или специална поръчка, държавата не си мърда пръста.

Този факт описва точно ситуацията в България. Когато Ганеца беше предаден от близък човек, преследването завърши с дъжд от куршуми по софийските улици. Той издъхна в болница „Пирогов“ след акция на баретите. Официалната версия беше самоубийство, но държавата по-късно беше осъдена в Страсбург за неговото убийство. Преди това „Вътрешна сигурност“ залови трима служители, които предупреждаваха автокрадеца за акциите.

Васил Михайлов следва подобен опасен път. Той вече има четири присъди и едно висящо дело в досъдебна фаза. Софийският градски съд отмени условната му присъда и той трябва да изтърпи ефективно наказание. Въпреки това, Михайлов продължава да се укрива. Бил е забелязан в Гърция и по Черноморието. Има данни, че е замесен и в палежи на полицейски автомобили през февруари.

Адвокатите на жертвите алармират за постоянен натиск върху свидетели. Михайлов е заплашвал не само пострадалите, но и надзиратели и полицаи. Пернишката прокуратура отново си направи самоотвод заради връзките с бащата на обвиняемия. Това засилва усещането за безнаказаност, което Михайлов демонстрира с всяко свое действие. Защо не хващат прокурорския син?

Историята на Ганеца беше емоционална битка между ловък крадец и слаба държава. Днес Васил Михайлов налива подобен емоционален заряд в отношенията си с МВР. Нападението над антимафиот може да се окаже стимулът, който ще накара службите да си свършат работата. В миналото оперативните доклади за Ганеца често завършваха с признание за неуспех.

В момента един от заподозрените за атаката в село Люлин е задържан. Вторият, за когото се смята, че е Михайлов, все още се издирва от органите на реда. Михайлов не показва признаци на поправяне. Неговите резки движения стават опасни за околните и за самия него. Той е признат за виновен за общо осем престъпления, включително хулиганство и заплахи с убийство. Държавата остава длъжна да приключи тази сага чрез ефективно правосъдие.