Коментар на седмицата: Световният рекорд на Румен Радев и пътят към историята

Румен Радев постигна нещо невиждано в модерната политическа история. Той е единственият лидер в света, който подава оставка като президент, печели парламентарния вот и става премиер. Този акт го вписва директно в учебниците по политология. В световен мащаб съществуват подобни опити за рокади във властта. Те обаче често са съпътствани от апаратни хватки или преврати. Българският случай се отличава с демократичен и реален вот.

В Русия Владимир Путин приложи подобен „лупинг“ през 2008 година. Тогава конституцията не му позволяваше трети пореден мандат. Путин посочи Дмитрий Медведев за свой наследник на президентския пост. Медведев обеща да назначи Путин за министър-председател веднага след вота. Сценарият се разви точно по план. Медведев спечели със 71%, а ОССЕ отказа да прати наблюдатели. Четири години по-късно двамата отново си размениха местата. Опозицията нарече тази система псевдодемокрация.

Драматичен беше случаят в Армения със Серж Саргсян. Той управлява като президент два мандата до 2018 година. Саргсян обеща да не се възползва от конституционните промени. Те трансформираха страната в парламентарна република. Въпреки обещанието, неговите депутати го издигнаха за премиер. Това предизвика масови протести в Ереван под лидерството на Никол Пашинян. Саргсян подаде оставка само шест дни след назначаването си.

Никол Пашинян беше прав. Аз сгреших. Движението по улиците е насочено срещу моето управление. Изпълнявам исканията им.

Във Фиджи Франк Байнимарама взе властта чрез военен преврат през 2006 година. Той свали правителството и принуди президента да подаде оставка. Байнимарама се самоназначи за временен премиер. Едва осем години по-късно неговата партия спечели демократични избори. Нурсултан Назърбаев в Казахстан също запази властта си по оригинален начин. Той беше президент близо 30 години. След оставката си през 2019 година пое поста председател на Съвета за сигурност. Това му осигури имунитет и титлата „лидер на нацията“. В Грузия Едуард Шеварднадзе също премина през различни нива на властта. Той беше съветски външен министър, а после президент на Грузия. Управлението му приключи след Революцията на розите през 2003 година.

На този фон постижението на Румен Радев се отличава рязко. Той спечели вота честно и без оспорване на резултатите. За да остане трайно в историята обаче, са нужни реални реформи. Важно е тези промени да се случат в първите шест месеца от мандата. След този период обществото по-трудно приема трудностите. Радев трябва да изпълни шест ключови условия за успех. Първото е поддържане на бюджет под 40% от БВП. Високите разходи без икономическо покритие водят до инфлация. България остава на последно място в Европейския съюз по БВП на човек.

Втората важна стъпка е цялостна реформа в правосъдието. Тя включва анонимни изпити за магистрати и обективни критерии за повишение. Третото условие е пълна електронизация на обществените поръчки. Корупцията в инфраструктурните проекти трябва да бъде спряна. Четвъртият приоритет е здравеопазването. Моделът трябва да се промени по подобие на нидерландския. Петото условие засяга демографската криза. Нужна е съществена еднократна помощ за второ дете. Шестата реформа е в образованието. Трябва да се даде приоритет на професионалното обучение и реализацията в България.

Актуалната политическа ситуация добавя нови предизвикателства пред президента. Румен Радев вече обяви, че нови предсрочни парламентарни избори са на хоризонта. Той настоява за промени в Избирателния кодекс. Основната цел е връщането на машинното отчитане на гласовете. Радев смята, че това ще ограничи купения вот и ще върне доверието. Процедурата за връчване на мандати ще започне след Нова година. Това показва задълбочаваща се политическа криза.

Радев подчертава отговорността на партиите за изборната легитимност. Критиците му твърдят, че той прекалено много се намесва в партийния живот. Привържениците му обаче виждат в него гарант за стабилност. България все още не е завършила ключови магистрали като „Хемус“ и „Струма“. Инфраструктурата остава в окаяно състояние след 35 години преход. Икономическият растеж зависи от ефективното управление на държавните ресурси. САЩ и Китай поддържат бюджети под 40% от БВП и изпреварват Европа.

Радев има политическата интуиция да води тези процеси. Той спечели абсолютно мнозинство без да обещава чудеса. Сега е моментът да докаже, че може да промени системата отвтре. Успехът му зависи от способността да не се поддава на популистки искания. Бъдещите поколения ще плащат дълговете, ако сега се допусне голям дефицит.