Който пие и кара кола – името му да се публикува

Предлага се нова мярка за публикуване на имената на шофьори, употребили алкохол над 0,5 промила. Защо обаче това не трябва да се прилага при наркотиците?

Който пие и кара кола - името му да се публикува

Протестиращи в София срещу дрогирани и пияни зад волана СНИМКА: ГЕОРГИ КЮРПАНОВ - ГЕНК

Време за четене: 2 мин. 31 юли 2026

В България се обсъжда въвеждането на нова и радикална ограничителна мярка срещу шофьорите нарушители. Предложението предвижда имената на хората, които шофират след употреба на алкохол, да бъдат публично оповестявани. Статистиката показва притеснителни нива на нарушенията по пътищата в страната.

През летните месеци полицията установява средно между 20 и 30 души дневно с алкохол над 0,5 промила. Статистическият анализ обаче разкрива по-дълбок проблем. Според експертни изчисления **всеки ден около 1000 шофьори карат с над 0,5 промила алкохол** в кръвта. Това представлява огромен риск за всички участници в движението. Тези водачи умишлено застрашават живота на другите граждани, включително и на децата. МВР постоянно провежда мащабни проверки, но броят на нарушителите остава висок.

Настоящата законова рамка предвижда различни нива на санкции. До 1,2 промила наказанието за водача е административно. **Над 1,2 промила при първо нарушение присъдата е условна**. Тези мерки често се оказват недостатъчни за пълно възпиране на нарушителите. Ето защо се предлага публичното разкриване на тяхната самоличност.

Прилагането на тази мярка изисква стриктно спазване на законовия ред. Публикуването на имена не може да се случва автоматично след първоначалния тест. Ако водачът поиска кръвна проба, институциите трябва да изчакат нейния резултат. Имената могат да станат публично достояние едва след окончателна присъда или наказание. **Публикуването на имената следва да се уреди в нормативен акт**, за да се защитят личните данни.

Ситуацията при наркотичните вещества обаче е качествено различна. Има категорично несъгласие срещу публикуването на имена на лица, употребили наркотици. Основният аргумент е, че **кръвната проба не прави количествен анализ за наркотици** в България. Тя установява само минала употреба, а не актуално въздействие по време на шофиране.

Действието на масови лекарства като бензодиазепините трае между 12 и 72 часа. Лекарства като диазепам, лексотан и ксанакс често се приемат с рецепта. Следите от тях обаче могат да се открият в кръвта дни след приема. Понякога един фалшив положителен тест за наркотици може да промени съдбата на невинен човек. Поради липсата на количествен анализ, резултатите от тези тестове в момента не са достатъчно меродавни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *