Кой ще ни прави тока, за да не останем на тъмно заради промените в климата

Климатичните промени поставят електроенергийната система пред ново изпитание. Горещините увеличават потреблението за охлаждане. В същото време сушата ограничава работата на някои големи европейски електроцентрали.

Недостигът на вода затруднява охлаждането на ядрените реактори. АЕЦ „Козлодуй“ засега продължава работа. На 21 август обаче централата ще намали превантивно мощността на пети блок с около 120 мегавата.

Мярката е свързана с критично ниското ниво на Дунав. Тя цели безопасното функциониране на ядрената централа при настоящите водни условия. Инженерно решение отпреди пет десетилетия помага на АЕЦ „Козлодуй“ да работи при ниско ниво на реката.

Помпената станция е изградена близо до фарватера на Дунав. Така централата запазва достъпа до необходимата вода за охлаждане. Това решение намалява риска от пълно спиране на мощностите.

На 21 август в 14:45 часа товарът на електроенергийната система достига 4802 мегавата. Производството от фотоволтаици възлиза на 4931,86 мегавата. Соларните мощности тогава произвеждат повече електроенергия от текущото потребление.

В същия час батериите се зареждат с 2099,57 мегавата. АЕЦ „Козлодуй“ подава 1900 мегавата. ТЕЦ-овете произвеждат 880 мегавата, а ВЕЦ-овете – 191 мегавата. Подобна картина се наблюдава повече от седмица.

Соларните централи обаче произвеждат най-много ток през деня. Вечер слънцето изчезва, но потреблението остава или нараства. Батериите прехвърлят част от дневната енергия към часовете с по-високо търсене.

През първата половина на 2026 година батериите покриват около една четвърт от вечерното търсене. Данните се отнасят за пиковите часове между 19 и 21 часа.

ПАВЕЦ могат да съхраняват енергия в много по-голям мащаб. Те осигуряват баланс за по-дълги периоди. ВЕЦ-овете също добавят гъвкавост, когато водният ресурс го позволява.

Нито една от тези технологии не заменя напълно останалите мощности. ТЕЦ-овете продължават да изпълняват ролята на резерв. Това важи особено при проблеми с ядрената централа или при рязка промяна на производството.

В държавната „Марица-изток 2“ ускоряват ремонтите. Предстои спиране на още два блока за подготовка през зимата. Тези действия могат да се отложат с една или две седмици.

Така системата ще избегне критична ситуация при евентуален проблем в АЕЦ „Козлодуй“. Язовирите за енергийни нужди са запълнени на 80 процента. Водният резерв обикновено се пази за зимните месеци.

Никола Газдов, председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, също определя ТЕЦ-овете като необходим резерв. Енергийният преход изисква едновременно развитие на ВЕИ, батерии, ядрени мощности и гъвкави резерви. Повече за ролята на батериите и ВЕИ можете да прочетете в този анализ за енергийния потенциал на България.

До края на годината България ще има нова енергийна стратегия. В правителствения план за 2026–2030 г. е включено изготвяне на стратегия за устойчиво енергийно развитие.

Ядрената енергетика остава основен приоритет. Това означава гарантиране на работата на съществуващата централа и изграждане на нови мощности.

Сред обсъжданите решения е хидровъзелът „Никопол – Турну Мъгуреле“. Той може да произвежда електроенергия и да осигурява воден ресурс по долното течение на Дунав.

Актуализираният план „Климат и енергетика“ предвижда поне два нови ПАВЕЦ. Общата им мощност трябва да бъде съизмерима с тази на ПАВЕЦ „Чаира“. Министърката на енергетиката Ива Петрова посочва съоръженията като дългосрочно решение за съхранение и балансиране.

Ядрените мощности и ПАВЕЦ не се изграждат за една година. Затова ТЕЦ-овете ще запазят ключовата си роля през преходния период. Подробности за енергийните доставки има в материала за сигурния и достъпен ток.