Ива Петрова: Може да имаме евтин ток и сигурни доставки

Министърът на енергетиката Ива Петрова уверява, че България може да разчита на евтин ток и сигурни доставки, стига да се постигне правилният енергетен баланс. До края на годината се очаква проектът на новата енергийна стратегия, която да гарантира този баланс между сигурност, достъпни цени и конкурентоспособност.

Петрова подчерта, че темата за цената на електроенергията е изключително чувствителна. Всички нови инвестиции изискват значителен финансов ресурс и трябва внимателно да се преценяват, за да се запази достъпността на електроенергията. В крайна сметка сигурността на доставките е важна, но също толкова важна е и цената.

Енергийната стратегия трябва да даде именно този баланс – сигурна, достъпна и конкурентоспособна енергетика, с дружества, които имат силни позиции както на регионалния, така и на европейския пазар.

АЕЦ „Козлодуй“ в момента осигурява критичните параметри на електроенергийната система в целия регион. Централата работи без видими проблеми благодарение на силния и отдаден инженерен екип. Ситуацията обаче остава притеснителна заради рязкия спад в нивото на река Дунав през последните дни.

Според министъра толкова ниски нивата на реката не са били регистрирани досега. Имало е спадове през 1985 и 2003 година, но не толкова ниски, колкото са в момента. Все още положението е в рамките на проектните параметри, но предизвикателството е сериозно.

толкова ниски нивата на река Дунав не са бивали. Имало е спадове през 1985 и 2003 г., но не толкова ниски, колкото са в момента.

Екипите на място в АЕЦ „Козлодуй“ са създали организация и щаб, който следи ситуацията денонощно. Помпите работят в нормален режим, което дава известна доза спокойствие. Проектът на българската ядрена централа е различен от румънския – параметрите на бреговата помпена станция, каналите и разположението на хидротехническите съоръжения позволяват справяне дори при рекордно ниски водни нива.

България е потърсила съдействие от Сърбия и Румъния чрез Министерството на външните работи. Износът на електроенергия продължава и се използват капацитетите на междусистемната свързаност. Когато българските мощности работят, това има положителен ефект върху съседните държави.

Петрова обсъди с екипа на централата няколко възможни инженерни решения за справяне с ниските води. Едното е работа по бреговата помпена станция, така че помпите да могат да работят при много по-ниски водни нива. Предвижда се инсталиране на ново поколение механични решетки и системи за непрекъснато почистване на замърсяванията. Анализира се и възможността за изграждане на дънни прагове или отражателни диги, които да пренасочват водния поток.

Едно по-нестандартно, но потенциално работещо решение е аварийно подхранване чрез плаващи помпени станции. Това би разширило периметъра, от който се осигурява необходимият воден ресурс. За планираните седми и осми блок със сигурност трябва да се разгледат допълнителни технически решения – алтернативен студен канал и използване на охладителни кули.

смятам, че безспорният избор за България остава ядрената енергетика.

Това означава както гарантиране на работата на съществуващата централа, така и изграждане на нови мощности. Проектирането на подобни съоръжения днес трябва да отчита ефекта от климатичните промени. Друг безспорен приоритет е изграждането на нови ПАВЕЦ с обща мощност около 800–1000 мегавата, съизмерима с тази на ПАВЕЦ „Чаира“.

Ядрените мощности и ПАВЕЦ не се изграждат за една година. Затова през преходния период термичните централи ще продължат да играят ключова роля за гарантиране на сигурността на електроенергийната система. Оценките на Електроенергийния системен оператор показват, че в комплекса „Марица-изток“ трябва да има поне четири блока в готовност като резерв.

Освен ПАВЕЦ на системата вече помагат и батериите, включени в електроенергийната мрежа. Важна роля играят и възобновяемите енергийни източници. В момента страната разполага със значителен обем фотволтаични мощности, като батиите и ВЕИ дават реален шанс България да стане енергиен център на Балканите.

Фотволтаиците с батерии помагат за покриването на сутрешния пик. По-проблемен остава вечерният пик, особено ако някоя от базовите мощности не работи. Именно тогава батериите имат своята важна роля. Запасите от воден ресурс в момента са малко над средногодишните – около 80 на сто, което дава определен резерв, но трябва да се използва внимателно.

Що се отнася до вятърната енергетика, България е заседнала на около 700 мегавата от 15 години насам. Приемат се необходимите регулаторни промени, но има и обективни фактори, които влияят върху реализацията на инвестициите. Сред тях са обществените нагласи и необходимостта от активна работа с местните общности.

Развитието на мрежите е поставено като приоритет, заедно със защитата на домакинствата и сигурността на доставките. Дигитализацията на мрежите увеличава възможностите за присъединяване на нови мощности и улеснява интеграцията на възобновяеми енергийни източници. В преходния период вероятно ще има място и за нови газови мощности, подготвени за работа с водород.

Първият приоритет на НЕК е ПАВЕЦ „Чаира“ и разширението чрез язовир „Яденица“, което ще подобри характеристиките на централата. Следващият проект е т.нар. Чаира 2. Има и други ПАВЕЦ, които се разработват – част от тях ще останат стратегически активи на НЕК, а други имат потенциал за публично-частно партньорство или концесионни модели.

Проектът „Никопол – Турну Мъгуреле“ се очертава като дългосрочна перспектива за регулиране на водното ниво на Дунав. Хидроенергийният комплекс би помогнал както при високи, така и при ниски води. Климатичните промени са факт, а статистиката показва, че периодите с критично ниски води зачестяват.

Подобна инфраструктура като ядрените централи и ПАВЕЦ работи десетилетия. Днес АЕЦ е стратегически актив, който носи ползи не само за България, но и за целия регион. Това са мащабни стратегически инвестиции, които се реализират за дълъг период, но когато бъдат направени правилно, в крайна сметка се отплащат на обществото.