Клипът с Волен Сидеров: Къде е границата на политическото падение?

Инцидентът с Волен Сидеров се случи на 4 май 2026 г. в центъра на София. Това стана в градинката срещу Министерството на отбраната. Очевидци заснеха политика в нестабилно състояние. По-късно линейка го отведе в медицинско заведение. Няма официално потвърждение за причината за това състояние. Може да е алкохол, здравословен проблем или преумора.

Случаят предизвика вълна от реакции в социалните мрежи. Появи се клип, който показва падналия политик. Това повдигна сериозни въпроси за обществения морал. Трябва ли да снимаме човек в такова състояние?

Сега моралната дилема в социалните мрежи е – имаме ли право да се шегуваме, или нямаме?

Снимането на паднал човек с цел унижение е жалка работа. Трудно е да открием мотивация за такова поведение. То изглежда неестествено и жестоко. Виждаш човек на тротоара и имаш два избора. Можеш да помогнеш или да отминеш. Третият вариант изисква специално усилие. Ваденето на телефон и режисирането на видео е странен акт. Това превръща обикновения човек в жълта медия. Такова действие те поставя по-ниско от унижения.

Някои наричат това явление цифровия линч. Това е модерна форма на публично наказание. Пасивното съзерцание днес иска да бъде звездно репортерство. За да направиш такава тъпотия, трябва да си бил там. Трябва да си видял човека на тротоара в реално време.

Волен Сидеров е класически опортюнист. Той е политик, който не издържа на собствения си ексцес. Неговият безнаказан произвол продължи десетилетия. Законът не го наказа със справедливост през годините. Обществото не го наказа с остракизъм. Медиите не го наказаха с безразличие. В крайна сметка той започна да се наказва сам. Тялото и душата са чупливи неща. Те не са създадени за такава разпасаност.

Падението му е подобно на това на други управници. Много български политици не издържаха под теглото на заграбеното. Но при Волен нещата винаги бяха публични. Те винаги бяха прекалени. Преди време 650 000 го искаха за президент на България. Днес той изглежда сам и безпомощен в парка.

Сидеров не е безкнижен човек. Той е литературно изкушен и е писал поезия. На младини е създавал своите стихове. Като поет той е обратното на Атанас Далчев. Далчев е пишел само добрите си творби. Важно е да си представим Сидеров в тихите му часове. Тогава той остава сам със себе си. Всеки човек в такива моменти си казва истини. Той не е глупав и съзнава своите грешки.

Бившият лидер на „Атака“ доскоро вземаше решения за живота на всички ни. Той знае, че говори глупости. Знае, че захлебва от тях. Сидеров съзнава своите човеконенавистни брътвежи. С тях той създаде почвата за следващите патриотарски предприятия. Той написа безумни книги за световни заговори. Знае, че търгува с омраза. Знае, че прекалява постоянно.

Всички словесни стрели летят към него с причина. Той е политик, а не обикновен гражданин. Това не е удар по слабия. Това е реакция срещу властта. Прекалява човек, който управляваше държавата. Той не може да взема решения за своя живот. А доскоро определяше нашия живот. Неговото падане започна много отдавна.

Във видеото Волен не прави нищо изненадващо или ново, нищо, което да не е правил от години насам – ние го знаем и без видео.

Не трябва да снимаме падналия човек. Не е нужно да падаме заедно с него. Но е нормално да говорим и да се шегуваме. Правили сме го, докато той беше нависоко. Българинът трябва да изгради навик да се шегува с властта открито. Това трябва да става постоянно. Не трябва да чакаме папарашки видеа. Трябва да спрем да разказваме вицове само тайно. Иначе властта започва да се шегува с нас. Това е най-дългият и тъжен виц в историята.