Кирил Петков: Дали 6 септември не е най-важната дата от нашата история?
Кирил Петков постави въпроса дали 6 септември не е най-важната дата в българската история. Той припомни значението на Съединението и Освобождението.
Бившият премиер и екслидер на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков постави въпроса за значението на 6 септември. Той се включи в спора за националния празник, без да омаловажава 3 март и Освобождението.
Петков определи Съединението като пример за българска воля, единство и самочувствие. Според него тази дата показва как българите сами вземат решения за съдбата си.
На 6 септември 1885 г. българите решават да прекратят разделението между Княжество България и Източна Румелия. Български революционери, офицери, войници и граждани организират Съединението. На разсъмване войските на майор Данаил Николаев и въстанически отряди влизат в Пловдив.
Те отстраняват управлението на Източна Румелия. След това провъзгласяват Съединението. Българите не чакат одобрението на Великите сили. Те поемат значителен политически и военен риск.
Четири дни по-късно император Александър III изтегля руските офицери от България. Така младата българска армия остава практически без висшия си команден състав. През ноември Сърбия напада България.
Младата българска армия защитава Съединението и побеждава сръбските войски. Петков представя тези събития като доказателство за национална решителност. Българите вземат решение, обединяват се и защитават постигнатото.
Той подчертава, че това не намалява значението на Освобождението. Според него България трябва да помни саможертвата на хилядите участници във войната.
Сред тях са българските опълченци, руските войници и румънските войници. Петков посочва също финландците от Финландската гвардия. Той споменава и войници и доброволци от различни народи в тогавашната Руска империя, включително украинци.
Петков обръща внимание и на историческите обстоятелства около 3 март. На тази дата е подписан предварителният Санстефански мирен договор. Страни по него са Руската и Османската империя.
Български представител не участва в подписването на Санстефанския договор. Член 6 определя България като автономно трибутарно княжество. Член 7 предвижда князът да бъде утвърден от Високата порта.
Пълната независимост на България е обявена на 22 септември 1908 г. Санстефанската конструкция не се реализира в първоначалния си вид. Няколко месеца по-късно Берлинският договор отделя Източна Румелия от Княжество България.
Петков припомня, че Народното събрание обявява 3 март за национален празник на 5 март 1990 г. Той отново подчертава, че тези обстоятелства не намаляват саможертвата на руските войници и останалите участници.
Според него Шипка също има силно значение като символ на тази саможертва. В боевете от 9 до 14 август 1877 г. Шипченският отряд дава 3640 убити, безследно изчезнали и ранени.
Български опълченци и руски войници заедно защитават прохода Шипка. Петков посочва и 20 април 1876 г. по стария календар. На тази дата избухва Априлското въстание.
Той призовава историческият разговор да не се свежда до разделение между проруски и проевропейски позиции. Според него трябва да се изучават историческите документи и фактите.
В центъра трябва да бъдат делата на българите и интересът на България. Петков определя 6 септември като дата, свързана със смели български патриоти. Те не чакат разрешение от Високата порта или Великите сили.
Съединението показва как българите поемат съдбата на страната в собствените си ръце. По темата вижте и материала за значението на Съединението за развитието на България.
Петков завършва посланието си с думите: „Когато българите сме обединени, когато вярваме в собствените си сили и когато поемем съдбата си в собствените си ръце, България успява.“
Съединението прави силата.
