Александър Стоянов: Съединението ни дава летящ старт да настигнем другите на Балканите

Съединението от 6 септември 1885 г. е едно от най-големите постижения, извоювани самостоятелно от българския народ. Това казва Александър Стоянов в интервю за историческото значение на датата.

По думите му България се противопоставя на Великите сили по-малко от десетилетие след Освобождението. Страната все още не е независима, а част от обществото проявява нерешителност. Въпреки това българите постигат целта си.

Идеята за Съединението се появява още през лятото на 1878 г. Тогава Берлинският договор разделя българските земи. Източна Румелия получава специален статут, което оставя възможност за бъдещо присъединяване.

Още при пристигането си в България Александър Батенберг обещава да работи за Съединението. Първите опити започват през 1880 г., но тогава инициативата е преценена като дипломатически неизгодна.

По-късно влошаването на българо-руските отношения променя ситуацията. Според Александър Стоянов князът отново поставя идеята на преден план. Тя може да му донесе политическа победа и да възстанови доверието към него.

През февруари 1885 г. българските революционни среди започват целенасочена организация. Начело застава Захари Стоянов. Българският таен централен революционен комитет води преговори с княза, който подкрепя инициативата.

При обявяването на Съединението Великите сили се противопоставят на българския ход. Те подозират руска намеса, докато самата Русия се оказва неподготвена за развитието на събитията.

Няколко дни по-късно Великобритания застава на българска страна. Лондон вижда в Съединението възможност да ограничи руския монопол върху българската политика.

„Ако успеем, между османските територии и Русия ще се появи нова санитарна зона, тъй като България ще се превърне в буфер пред руските интереси на Балканите, а не в средство за тяхното реализиране.“

Стоянов определя Гаврил Кръстевич като подценявана, но ключова фигура. Той е юрист, възрожденец и първи секретар на Алеко Богориди. По-късно Кръстевич става генерал-губернатор на Източна Румелия.

Според историка Кръстевич улеснява Съединението. След ареста си той отказва да повика османски войски за възстановяване на реда. Така Източна Румелия остава извън възможността за османска окупация.

Кръстевич има важна роля и при създаването на Българската екзархия. Той изготвя проекта за нейното обособяване, функции и устройство. Подходът му се основава на закони и дипломатичност, а не на насилие.

Народната партия в Източна Румелия първоначално подкрепя Съединението. Сред нейните членове са Иван Вазов, Михаил Маджаров и Константин Величков. Когато обединението става реална възможност, те се обявяват против него.

Тази позиция е свързана с убеждението, че Съединението не трябва да се осъществява без руско съгласие. Според Стоянов става дума и за политически интереси. При обединяване с Княжество България тези дейци рискуват да изгубят водещите си позиции в Румелия.

Съединението поставя началото на острото разделение между русофили и русофоби. Русия не приема действията на българите без нейното разрешение. В началото на есента отзовава руските офицери от България, включително военния министър.

Това оставя българската армия без значителна част от опитните си командни кадри. Въпреки това България се справя със сръбските войски през Сръбско-българската война.

Българските части действат без чужди офицери, разгромяват сръбската армия и навлизат дълбоко в сръбска територия. България отказва и предложеното османско военно подкрепление.

Победата доказва, че българите могат сами да защитят Съединението. Тя подобрява общественото мнение в Европа и увеличава международната подкрепа за българската кауза.

На 6 септември България обединява територии, които променят мащаба на държавата. Населението и икономиката нарастват значително. Към Княжеството се добавят плодородни земи, пристанището в Бургас, природни ресурси и железопътни линии.

В Източна Румелия се произвеждат прочутите български тютюни и розово масло. Без Съединението Алеко нямаше да може да разказва как Бай Ганьо разнася розовото масло, защото то щеше да остане в Османската империя.

6 и 22 септември дават на България летящ старт за преодоляване на изоставането ѝ на Балканите. Съединението увеличава възможностите за икономическо развитие, а Независимостта завършва този процес. Историята на този период е свързана и с темата за българската държавност, разгледана в разказа за пътя към Независимостта.

Според Александър Стоянов основният урок остава ясен: България постига най-много, когато защитава националния си интерес и не търси разрешение от чужди сили.