Как японците се спънаха в своя икономически скок: Важните поуки за България

През 80-те години на ХХ век Япония беше истинско икономическо чудо. Тя заемаше позицията на втората най-голяма икономика в целия свят. Мнозина анализатори вярваха, че скоро тя ще надмине САЩ. Страната доминираше глобалните пазари с автомобили, електроника и фотоапарати. **През 80-те години на ХХ век Япония е втората най-голяма икономика в света.**

Японските иновации промениха ежедневието на милиони хора. Sony представи портативния касетофон Walkman. Seiko и Casio наложиха кварцовите часовници на пазара. Появиха се цветните телевизори „Тринитрон“ и първите LCD дисплеи. Светът се запозна с преносимите видеоигри на Nintendo. Аудиокасетите TDK, видеокасетите VHS и 3,5-инчовите дискети станаха стандарт. Компактдисковете също бяха част от този технологичен триумф.

Японската икономическа мощ намери отражение и в киното. Почти всеки холивудски филм показваше японската доминация. Японци изкупуваха американски заводи и променяха индустрията. Комедията „Гън Хо“ от 1986 г. илюстрираше тези културни и икономически сблъсъци. Дори легендарният „Умирай трудно“ от 1988 г. се развиваше в японски небостъргач. Сградата принадлежеше на мощната компания „Накатоми“ в Лос Анджелис.

През юли 1988 г. списание Timе публикува знаково писмо на читател. Авторът му заключава следното:

САЩ спечели войната, Япония спечели мира

Посланието беше пределно ясно. Японците превземаха Америка икономически, въпреки поражението си във Втората световна война. Но в крайна сметка Япония никога не успя да надмине САЩ. Напротив, други държави започнаха да я настигат и изпреварват. **Япония е изпреварена по доход на човек от страни като Испания, Южна Корея и Полша.**

Испания надмина Япония по доход на глава от населението преди четвърт век. Южна Корея направи това преди малко повече от десетилетие. Литва изпревари страната след пандемията, а Полша вече е съвсем близо. Технологичният лидер беше задминат от бивши страни от социалистическия лагер. Какво точно се случи с японското икономическо чудо?

През 80-те години САЩ решиха да ограничат големия внос. Те принудиха големите вносители да подпишат т.нар. Споразумение Плаза. **Споразумението Плаза принуди Япония изкуствено да повиши цената на своята валута.** Това решение удари сериозно японския износ. Властите реагираха с намаляване на лихвите, за да стимулират икономиката. Резултатът беше масивна кредитна експанзия и наводняване на пазара с пари.

Това доведе до надуване на огромни спекулативни балони. Цените на акциите и недвижимите имоти достигнаха астрономически нива. Централната банка вдигна лихвите твърде късно. Спукването на балона беше неизбежно и болезнено. Фондовият пазар и имотите се сринаха, оставяйки след себе си лоши кредити. Свръхзадлъжнелите домакинства рязко намалиха своето потребление.

Икономиката влезе в опасна дефлационна спирала. Фирмите спряха да инвестират и да вдигат заплатите. Банките, пълни с лоши кредити, отказваха да признаят загубите си. Те отпускаха нови заеми на вече фалирали компании. Така се появи феноменът на „зомби банките“ и „зомби компаниите“. Те се поддържаха взаимно, но блокираха пътя на новите фирми и растежа.

Държавата се опитваше да поддържа стабилност чрез бюджетни дефицити. Държавният дълг започна да расте неконтролируемо. **Държавният дълг на Япония ескалира до над 250% от БВП през 2020 г.** Дори когато започваха реформи, те бяха задушавани от неразумно вдигане на данъци. Днес страната постави исторически рекорден държавен дълг, който тежи на икономиката.

Япония не успя да реши и своите демографски проблеми. Страната застарява изключително бързо. Това намалява трудоспособното население и увеличава социалните разходи. Разходите за пенсионната система и здравеопазването стават непосилни. В Япония нямаше масова миграция, която да компенсира този процес.

Политическата система също остана твърде консервативна. Една и съща партия управлява страната почти през цялата следвоенна история. Това забави адаптацията към глобалните промени. Германия, другото следвоенно чудо, също е в стагнация днес. Политическите системи и в двете страни трудно правят необходимите реформи. В същото време европейският юг и изток се превръщат в най-динамичните региони.

За България най-важният извод е ясен. Проблемите не бива да се замазват с бюджетни дефицити и нови заеми. Всяка икономическа криза изисква структурни реформи, а не просто наливане на пари. Пазенето на статуквото и вдигането на данъци винаги излизат скъпо на обществото.