Как медиите в Северна Македония отразиха връщането на костите на цар Самуил в България
Медиите в Северна Македония представиха връщането на костите на цар Самуил в България като политически акт. Публикациите поставиха под въпрос научната идентификация на останките и ролята на историческата памет.
Медиите в Северна Македония отразиха остро споразумението между България и Гърция за пренасяне на костите на цар Самуил в България. Публикациите поставиха акцент върху политическите послания, историческите спорове и липсата на научно потвърждение.
Сред водещите заглавия бяха Цар Самуил в балканската дипломация след 1000 години и Какво представлява дипломатическото споразумение между София и Атина. Други медии определиха решението като нова битка за символиката на Самуил.
Публикации в Северна Македония съобщиха, че останките ще бъдат предадени на България на 3 октомври. Част от тях представиха церемонията като политически акт с антимакедонско послание.
Емоциите около новината се развихриха основно в социалните мрежи. В рамките на деня обаче редакционните коментари зад заглавията почти отсъстваха.

В отговор на въпрос на ТВ Сител историкът и член на Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония Митко Панов заяви, че пренасянето трябва да се разглежда като съвременен политически акт.
Политическото и църковното средище на Самуиловата държава е Охрид и Преспа. Тя се е формирала и развивала независимо от ликвидираната българска държава и Църква през 971 г.
Панов подчерта, че пренасянето не трябва да се използва като исторически аргумент за характера на Самуиловата държава. Цар Самуил е сред владетелите, за които комисията постигна съгласие за съвместно отбелязване.
В решението той е определен като владетел на голяма средновековна държава. Според представената формулировка значителна част от съвременната историческа наука я определя като Българско царство.
Сайтът МКД.мк припомни това решение, но го противопостави на споразумението между Атина и София. Според публикацията договорът представлява политическо споразумение с открито антимакедонско послание.
Медиите поставиха под въпрос и научната идентификация на останките. Те отбелязаха, че няма сигурно потвърждение дали костите, открити в гробница в Преспа, принадлежат на цар Самуил.
Бившият генерален секретар и началник на кабинета на предишния президент на Северна Македония Стево Пендаровски Миле Бошняковски определи решението като пропусната възможност.
Той смята, че на остров Свети Ахил е можело да бъде създаден малък съвременен музей на Самуил. Според него подобен проект би представил различните национални историографии.
Бошняковски посочи, че такъв музей би привличал посетители от България и Македония. Той би позволил историческото наследство да стане основа за сътрудничество.
Не мисля, че отговорът от наша страна трябва да бъде пореден балкански спор за това на кого принадлежи Самуил.
Според него Северна Македония има собствен интерес да участва в културната, научната и дипломатическата обработка на това наследство. Той смята, че през последните години страната не е създала достатъчно общи проекти с Гърция.
Редакционен коментар на Плюс инфо също постави под съмнение идентификацията на костите. Изданието попита защо, ако наследството е общо, останките пътуват само до София.
Плюс инфо представи церемонията като част от политизирането на историята. Според коментара Гърция не е взела официално научно решение за националния характер на Самуиловата държава.
В същото време изданието отбеляза, че съвременната византология и медиевистика често приемат Самуиловата държава като продължение на средновековната Българска империя. Коментарът уточни, че това остава хипотеза, а не научно доказан факт.
По темата вижте и Цар Самуил, както е известно, не умира в днешните български земи.
Публикацията свърза пристигането на останките на 3 октомври с посещението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Скопие. Според нея събитията в два последователни дни създават силен политически контраст.
Изданието постави въпроса какво е европейското значение на пренасянето от Солун до София. То свърза церемонията с усещането, че европейската перспектива на Северна Македония се развива по-бавно.
Университетският преподавател Йова Кекеновски също определи случая като важен въпрос за смисъла на общата история. Той попита кой има право да определя нейното политическо значение.
Кекеновски предупреди, че символите често надделяват над сложните исторически формулировки. Според него държавна церемония в София може по-лесно да остане в общественото съзнание.
Той смята, че договорената формулировка на комисията може да бъде използвана избирателно в държавния исторически разказ на България. В същото време според него не се подчертава достатъчно другата страна на общата история.
Още информация за дипломатическия аспект представя публикацията Георги Вълчев: Доверието между Радев и Мицотакис върна останките на цар Самуил.





