Георги Вълчев: Доверието между Радев и Мицотакис върна останките на цар Самуил
Проф. Георги Вълчев определи връщането на останките на цар Самуил като резултат от доверието между България и Гърция.
Проф. Георги Вълчев КАДЪР: БНТ
Връщането на тленните останки на цар Самуил в България е исторически момент за двете държави. Това заяви пред БНТ министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев.
На 29 септември 2026 г. министърът на културата Евтим Милошев и гръцкият му колега Лина Мендони подписаха меморандум за разбирателство. Документът урежда взаимното предоставяне на реликви и исторически артефакти.
Гърция ще предаде на България останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил. Заедно с тях ще бъде предоставен и останалият антропологичен материал от четирите саркофага.
Останките са открити в базиликата „Свети Ахилий“ на остров Свети Ахил. Те са свързвани с цар Самуил, Гаврил Радомир, Иван Владислав и членове на техните семейства.
„Връщането на тленните останки на цар Самуил в България е исторически момент и за България, и за Гърция, защото за това се говори от десетилетия и не едно българско правителство се е занимавало с въпроса“, заяви Вълчев.
Според министъра различни правителства многократно са обсъждали връщането на останките. Решението е станало възможно благодарение на доверието между България и Гърция.
Той посочи ролята на добрата дипломация и разговорите с Гръцката църква. По думите му финализирането е свързано и с доверието между Радев и Мицотакис.
„Истината е, че опити да се върнат останките са правени многократно, но това става днес заради връзките на взаимно доверие, които са плод на добра дипломация, на разговори с Църквата в Гърция и т.н. Разговорите се финализираха заради доверието между двамата премиери (Радев и Мицотакис)“, заяви министърът.
България ще предостави на Гърция 48 църковни реликви, пренесени в София през 1917 г. Те произхождат от Светия манастир „Панагия Еикосифониса“, манастира „Свети Йоан Предтеча“ в Серес и Светата митрополия на Серес и Нигрита.
Реликвите са били съхранявани или излагани в Националния исторически музей. След връщането им те ще бъдат показани в Музея на византийската култура в Солун до 5 ноември 2026 г. След това ще бъдат върнати на местата, от които произхождат.
Официалното предаване на останките е планирано за 3 октомври 2026 г. в Солун. След церемонията те ще бъдат транспортирани до България със самолет „Спартан“.
Тленните останки ще бъдат положени в специален саркофаг в базиликата „Света София“. Вълчев посочи, че бащата на Самуил е бил управител на града.
Според заключението на гръцкия археолог Николаос Муцопулос един от саркофазите съдържа останките на цар Самуил. Останалите антропологични материали са свързвани с други членове на царската фамилия.
Вълчев отхвърли твърденията за допълнителни предмети и ръкописи в меморандума. Той уточни, че документът описва конкретно 48 предмета.
„Това не е споразумение, а меморандум. Двете страни показват добра воля, без да се отказват от владението на ценностите“, каза министърът.
Той определи като неверни твърденията, че договореността представлява единствено успех на определен кабинет. Според него разговори са водени при различни правителства.
„Опитите да се припише това като успех на кабинета „Петков“ и че сме подписали тайни документи, са лъжа“, каза Вълчев.
По-рано гръцкото Министерство на културата съобщи, че двете страни ще продължат контактите си. Целта е да бъдат идентифицирани други исторически обекти от взаимен интерес.
България и Гърция могат да включат такива обекти в бъдещо споразумение. Вълчев определи този подход като пример за преодоляване на исторически различия чрез доверие и дипломация.
Министърът призова връщането на останките да не става повод за политическо противопоставяне. Той го определи като знак, който трябва да обедини нацията.
„Това е знак, който трябва да обедини нацията. Всеки опит за спекулация не е продуктивен“, заяви Вълчев.
Темата за връщането на останките беше съобщена и в публикацията „Историческо споразумение: Тленните останки на цар Самуил ще бъдат върнати в България“.
Вълчев свърза случая и с необходимостта от по-добро представяне на историческите личности в образованието. Той заяви, че учебниците имат слабости, а учебните програми трябва да подреждат знанията по-логично.
Министърът посочи и значението на любопитството за децата. Според него българската култура може да направи повече за паметта на личности като цар Самуил и Георги Раковски.
