Как идва тайният Хитлер?

Дали разпадането на международното право, несигурното бъдеще и страхът от прекалено бързите промени няма да предопределят съдбата на света? Този въпрос звучи тревожно съвременно, но описва и атмосферата в Германия и Европа през 20-те и 30-те години на миналия век.

Хората тогава живеят в икономическа несигурност, страх, омраза и разделение. Конспиративни теории объркват обществото. Гръмогласният национализъм, пропагандата и демагогията засилват отвращението към демокрацията. Така държавността започва да се разпада бавно, но сигурно.

Именно тази среда прави възможно издигането на Адолф Хитлер. Той се превръща в неочакван продукт на своето време. Син е на дребен чиновник и слаб ученик. Баща му го бие и унижава, а майка му го разглезва. Така у него се оформя смес от самоомраза и горделивост.

Хитлер остава неоценен художник, мрачен безделник и социален аутсайдер. В определен период живее в приют за бедни. Той е враг на парламентаризма и проявява ясно изразени невротични черти.

Адолф Хитлер не е интелектуалец като революционерите преди него. Няма общо с Робеспиер, Маркс и Ленин. Не изповядва дори автентична идеология. Политическата му кариера почива до голяма степен върху актьорската игра.

Той обожава драмата и театралността. Вълнуват го патосът на предателството, гибелта и спасението. В същото време вярва в своето дело с маниакална страст. Триумфът на неговата демагогия се превръща в уникално явление, което увлича милиони хора.

В края на живота си Хитлер отново е провален човек. Той остава пленник в бетонната гробница, построена от самия него. Самотен и заложник на предизвикания хаос, той завършва живота си в бункера.

През 2016 г. се появява настолната игра Secret Hitler, или „Тайният Хитлер“. Участниците се разделят на случаен принцип между либерали и фашисти. Либералите са мнозинство, но не знаят кои са техните съюзници.

Фашистите се разкриват един на друг в началото. Единствено Хитлер не знае кои са съмишлениците му. Фашисткият отбор печели, ако прокара шест фашистки политики или избере Хитлер за канцлер. Либералите печелят, ако наложат пет либерални политики или убият Хитлер.

В основата на играта стои дилемата за доверието и сътрудничеството. Ако либералите си имат доверие, те разполагат с достатъчно гласове за победа. Но фашистите казват всичко необходимо, за да изглеждат като либерали. Понякога либералът няма друг избор, освен да подкрепи фашистка политика.

Политологът Иван Кръстев разглежда тази дилема в статия за „Файненшъл Таймс“ през 2023 г. Той разказва за 14-годишния си син, който играл дълго време със свои приятели. Накрая момчето заявило:

По-забавно е да си фашист, защото фашистите играят в екип, докато либералите са най-големите врагове на самите себе си и са парализирани от подозрения и недоверие един към друг.

Момчето улавя същината на играта. Не е лесно да защитаваш демокрацията, когато не знаеш кои са твоите съюзници. В „Тайният Хитлер“ съдбата на демокрацията зависи от способността на либералните елити да се доверяват и да разкриват конспирациите.

Кръстев дава пример с Италия. Впечатляващото мнозинство на дясната коалиция през септември 2022 г. според него не е резултат от драматична промяна в предпочитанията на избирателите. То е резултат от неспособността на лидерите на италианската левица да си сътрудничат.

Според Иван Кръстев хората могат да проявяват търпимост към авторитарно управление. Те обаче не гласуват за него, когато имат друг избор. Подобна тема разглежда и анализът за политическия племенен конфликт.

В книгата си „Демокрацията ерозира от върха“ американският политолог Лари Бартелс оспорва идеята, че популизмът помита европейските демокрации. Той твърди, че подкрепата за крайнодесните идеи не се е променила съществено през последните 20 години.

Според Бартелс демокрацията вехне отгоре. Неуспешните коалиционни политики и институционалните промени позволяват на крайната десница да дойде на власт. Основното предизвикателство не е непременно обществената склонност към фашизъм.

Проблемът е „либералното объркване“ и последвалата погрешна политическа преценка. Да имаш правилни принципи не означава автоматично да вземаш правилни решения.

Точно това показва и настолната игра. Новият Хитлер може да бъде много различен от историческия образ. Той може дори да подкрепя либерални политики, ако се нуждае от либералните гласове, за да бъде избран.

Затова е трудно да разберем кой е Secret Hitler, преди той да дойде на власт. През 2020 г. списание TREND представя хаоса като новото нормално. Пандемията от COVID-19 допълнително засилва усещането за несигурност и непредвидимост.

Историята предлага и по-стари аналогии. Преди Първата световна война страхът от войни и революции се съчетава с културен песимизъм. Научният и технологичният напредък разклаща сигурността на познатото ежедневие.

Атомите се разпадат, рентгеновите лъчи проникват през твърди тела, а пространството и времето се преплитат. Всичко изглежда относително и възможно. Паническата нервност превръща покушението в Сараево през 1914 г. в катастрофа с 15 милиона жертви.

Днес отново стои въпросът дали разпадането на международното право, бързите технологични промени и възходът на изкуствения интелект няма да променят съдбата на света.