Как Армения се измъква от контрола на властелина в Кремъл

Армения избра нов път за своето бъдеще. Страната се освобождава от десетилетното подчинение на Кремъл. Този процес променя изцяло баланса на силите в Южен Кавказ. Регионът вече не е под абсолютния контрол на бившите империи.

Армения бе заложник на Москва в продължение на четири десетилетия чрез контрола върху Нагорно Карабах. Тази система на подчинение обслужваше единствено интересите на Русия. Москва използваше конфликта между арменци и азери за свой протекторат. Ереван трябваше да жертва суверенитета си в името на сигурността.

Историята на арменския народ през ХХ век е изпълнена с трагедии. Националната територия беше редуцирана до минимални размери през 1921 г. Споразуменията между Ленин и Кемал Ататюрк прекроиха границите на Кавказ. Сталинистката политика допълнително оряза арменската общност. По-голямата част от нацията днес живее в емиграция като диаспора.

В годините на съветската „перестройка“ започна нов етап от конфликта. Арменските сили успяха да откъснат Нагорно Карабах от Азербайджан. Тази квазидържава обаче беше неудържима без протекцията на Москва. Кремъл се разпореждаше директно с управлението на страната. Опитите за мирно решение през 90-те години бяха блокирани със сила.

През октомври 1999 г. въоръжена група нахлу в парламента в Ереван. Те убиха премиера Саркисян и председателя на парламента Демирчян. След този акт беше установен авторитарен режим под крилото на Кремъл. Русия сложи ръка върху цялата арменска икономика. Дори доставките на газ от Иран се разрешаваха трудно от Москва.

В град Гюмри се намира голяма руска военна база. Тя обозначава историческия

лимеса между Османската и Руската империя

в Кавказ. Летището в Ереван се обслужваше от руска гранична полиция десетилетия наред. Армения на практика беше руска провинция със собствен флаг. Докато други държави се еманципираха, Ереван остана заложник на постсъветския упадък.

Всичко се промени през септември 2020 г. Азербайджан започна мащабна военна кампания. Баку инвестираше милиарди от петрол в модерна армия. Те получиха пълна подкрепа от Турция в този конфликт. През 2020 и 2023 г. Русия остана пасивен наблюдател на азерската военна кампания срещу арменския анклав.

Единствената сила, която можеше да спаси арменците, беше Русия. Това беше негласният договор между двете страни. Армения беше член на ОДКБ и приемаше руски „миротворци“. Въпреки това Кремъл остана безмълвен пред настъплението на Баку. Над 120 000 арменци напуснаха домовете си в Карабах поради страх от отмъщение.

Причината за това предателство се крие в политическите промени в Ереван. През 2018 г. реформистът Никол Пашинян спечели изборите. Владимир Путин беше скандализиран от този резултат. Пашинян се превърна в омразна фигура за Кремъл поради своята реформистка политика. Всеки успех на демокрацията е „лош пример“ за руския народ.

Преди атаката на Баку през 2020 г. Тайип Ердоган е разговарял с Путин. Той е предупредил, че защитата на Пашинян ще доведе Запада в Кавказ. Путин избра да остане „неутрален“, докато арменците преживяваха своята трагедия. Лавров заяви, че Карабах не е член на ОДКБ. Това беше горчив хап за всеки, избрал Русия за защитник.

В условията на национално поражение премиерът успя да

си направи лимонада от киселия лимон

на политическата загуба. Пашинян възстанови суверенитета на Ереван в тежки условия. Той започна да сътрудничи с широк кръг международни фактори. Ереван ускорява диверсификацията на своята сигурност чрез нови партньорства с Франция и Индия. Армения вече не разчита единствено на руските гаранции.

През август 2025 г. Пашинян и президентът Алиев се срещнаха в Белия дом. Беше подписано мирно споразумение под егидата на Вашингтон. Проектът TRIPP обещава икономически просперитет и стабилност в региона. Вицепрезидентът Ванс посети Ереван и Баку, за да потвърди американския ангажимент. Армения между изтока и запада е ключова тема за бъдещето на региона.

Европейската среща на върха през май утвърди новото партньорство с ЕС. Армения получи европейска перспектива след години на самоизолация. Ненамесата на Кремъл всъщност доведе до по-голямо западно влияние. Днес Южен Кавказ е интегриран в международната общност повече от всякога.

Москва продължава да подкопава управлението на Пашинян. Кремъл използва икономическата зависимост от газа като лост за натиск. Руските власти дори не бързат да поздравят премиера за изборния му успех. Те настояват за официални резултати, демонстрирайки явно напрежение. Избори в Армения: Прозападният курс е под въпрос според някои анализатори, но волята на народа изглежда категорична.

От Москва долетяха недвусмислени заплахи, че

така започнаха нещата и в Украйна…

Тези предупреждения не спряха арменския народ. Победата на Никол Пашинян потвърждава стремежа на арменския народ към демократични норми и суверенитет. Армения разбра, че илюзорното покровителство на Кремъл е довело до национална катастрофа. Страната беше заложник на криминални олигархии в продължение на четвърт век.

Днес Ереван търси нормалност и защита на истинските си национални интереси. Периодът на национално преизграждане започва след епоха на мизерия и авторитаризъм. Армения избра себе си и своето бъдеще извън орбитата на Москва.