Армения пред исторически избор: Между западния завой и руското влияние

Армения навлиза в решителен период преди предстоящите парламентарни избори. Около два и половина милиона арменци ще определят кой ще управлява страната в следващите пет години. **Според официално публикувани данни право на глас имат 2 489 031 граждани.** За тяхното доверие се борят общо 19 политически формации и коалиции. Минималният брой депутати в парламента е 101, но избирателната система позволява този брой да нарасне. Зад статистиката стои ключовото решение дали Армения ще продължи завоя към Запада или източното притегляне ще надделее.

Ричард Гирогасян, директор на „Център за регионални изследвания“, коментира значението на вота:

„Първо – очаква се това да бъде третият последователен реално свободен и честен вот. Което е много важно като се вземе предвид новоразвиващата се и крехка демократична среда в Армения. Второ – това е възможност за арменското правителство да си осигури още един мандат, за да продължи с по-умерен дипломатически ангажимент с Азербайджан и нормализиране на отношенията със съседна Турция.“

С най-големи шансове за победа е партията „Граждански договор“ на настоящия премиер Никол Пашинян. Управлението му започна през 2018 година след „Кадифената революция“. Оттогава Пашинян опитва поетапно дистанциране от Русия и икономическа ориентация към западните партньори. Никол Пашинян подчерта пред Европарламента трудностите, пред които е изправена страната в този преходен период.

Пламен Петров от Българското геополитическо дружество анализира кампанията на премиера. Пашинян се представя като единствения лидер, способен да донесе траен мир. Той обвинява опонентите си, че са проруски сили и представители на олигархията. Според Петров премиерът противопоставя „Реалната Армения“ в нейните международни граници на историческите митове.

Опозиционният лагер е разпокъсан, но включва силни проруски формации. Сред тях са съюз „Армения“ на Роберт Кочарян и „Процъфтяваща Армения“ на Гагик Царукян. **Опозицията представя Пашинян като лидер, направил прекомерни отстъпки в мирния процес с Азербайджан.** Някои формации издигат дори екзотични идеи, като създаване на Министерство на секса за справяне с демографията.

Арег Кочинян, председател на аналитичния център „Арменски съвет“, определя изборите като тест за демокрацията:

„По време на тези избори арменците ще отговорят на няколко въпроса. Първо дали мирът с Азербайджан, който беше предварително договорен във Вашингтон, ще продължи да бъде реализиран на практика, ще затворим ли фазата на войната, която продължава вече над 30 години… Вторият въпрос е дали Армения трябва преразгледа настоящите си отношения с Русия… Третият въпрос е дали Армения ще продължи пътя на развитие на демократичните си институции или ще се върне към дореволюционния си статут на корумпиран авторитарен режим.“

Темата за Нагорни Карабах остава централна за националната идентичност. През 2023 г. Азербайджан си върна пълния контрол над областта след светкавична операция. Това доведе до масово изселване на арменското население. Въпреки това, през август 2025 г. президентът Доналд Тръмп обяви окончателно помиряване между Ереван и Баку. Двете страни подписаха декларация за мир, която цели край на десетилетния конфликт.

Отношенията с Москва остават напрегнати. Владимир Путин, президент на Русия, предупреди, че Армения не може да бъде част от два митнически съюза едновременно. Историческият избор между Евразийския съюз и ЕС е основен залог на предстоящия вот. Пашинян отговори, че засега балансира успешно между двете възможности.

Русия поддържа сериозно влияние чрез икономически и военни лостове. **В арменския град Гюмри има голяма руска военна база с договор до 2044 година.** Кремъл контролира железопътната мрежа и газовите доставки. Москва реагира на западния завой на Ереван със забрани за внос на арменски стоки и заплахи за цените на енергията.

Армения обаче активно диверсифицира своите партньорства. **Над 80% от новото въоръжение, което Армения купува през последните две години, идва от Индия.** Това е ясен знак за намаляване на зависимостта от руско оръжие. Европейският съюз също подкрепя Ереван с пакет от икономическа помощ на стойност 50 милиона евро.

САЩ засилват присъствието си чрез инфраструктурни проекти. **САЩ и Армения подписаха споразумение за 43-километров транзитен коридор, наречен „Маршрутът на Тръмп“.** Проектът трябва да свърже Азербайджан с Турция през южна Армения, заобикаляйки Русия и Иран. Доналд Тръмп, президент на САЩ, изрази пълна подкрепа за Пашинян в социалните мрежи:

„Никол има моята пълна подкрепа за преизбирането си на 7 юни, 2026. С помощта на Никол, ще изведем Съединените щати, Армения, Южен Кавказ и Централна Азия на висоти, невиждани досега.”

Анализаторите очакват правителството на Пашинян да запази властта, макар и с по-трудно мнозинство. Арменската външна политика се превръща в „изкуство на оцеляването“. Страната се опитва да диверсифицира партньорите си, без да провокира излишно Русия. Денят след изборите ще постави началото на нов период за кавказката държава.