Йотова отличи дейци на културата и образованието с Почетния знак на президента
Вицепрезидентът Илияна Йотова награди изтъкнати дейци на културата и образованието с Почетния знак на президента. Сред отличените са Митко Щерев, Атанас Капралов и проф. Елена Кантарева.
Вицепрезидентът Илияна Йотова удостои изтъкнати личности в Гербовата зала на „Дондуков“ 2. Тя връчи Почетния знак на президента на дейци в областта на културата и образованието. На официалната церемония присъстваха министърът Георги Вълчев и министърът Евтим Милошев. Държавният глава Илияна Йотова отличи седем изтъкнати дейци с Почетния знак на президента. Тези отличия представляват високо институционално признание за техния талант и обществена дейност. Йотова благодари на наградените от името на целия български народ.
Всички ние в България имаме огромна нужда от култура, духовност и образование.
Държавният глава подчерта, че културата и образованието не зависят от политическата конюнктура. Те са нашето минало, настояще и бъдеще. Йотова открои впечатляващите биографии на всички присъстващи творци. Тя отбеляза, че те градят българската идентичност чрез своя талант. Според нея идентичността ни помага да се справим с днешните предизвикателства.
Посвещавате таланта си на това всички заедно да градим българската идентичност.
Общественикът Александър Милушев получи почетното отличие за приноса си към читалищното дело. Той е дългогодишен секретар на Образцовото народно читалище „Заря – 1858“ в град Хасково. Милушев модернизира институцията и я утвърждава като водеща в страната. Той е успешен хореограф и ръководител на Танцов ансамбъл „Зорница“. Йотова напомни, че тази година отбелязваме 170 години общонародно читалищно дело.
Поетът и публицист Атанас Капралов бе награден за своята значима обществена и литературна дейност. Капралов е директор на Националния литературен музей, който чества 50-годишен юбилей. Неговото творчество е превеждано на множество езици по целия свят. Той е автор на стихосбирки, книжки за деца и сборници със спомени. Йотова подчерта, че хуманитарните науки ни връщат към човешките добродетели в 21 век.
Д-р Веселин Александров бе удостоен за своята общественозначима дарителска дейност. Той е български лекар, който живее и работи във Франция. Александров дари на Националния исторически музей ценен екземпляр от творбата на Георги Раковски. Става дума за първото издание на „Ключ Бълга́рскаго язика́“.
Не крещящите лозунги, не патриотарството, не изхабените думи, а един жест, който говори много повече от всичко.
Проф. д-р Елена Кантарева получи отличие за приноса си към българската школа по стенна живопис. Тя е авторитетен художник-реставратор с над 30-годишен професионален опит. Кантарева работи по реставрацията на Пловдивската базилика, която е наша национална гордост. Тя преподава „Стенна живопис“ в Академията в Пловдив и обучава млади таланти.
Д-р Иван Ангелов бе награден за своите заслуги към утвърждаването на библиотечното дело. Той дълги години ръководи Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново. Йотова посочи, че библиотеките са място, където тишината носи знание и самочувствие.
Няма нищо по-добро от това да научим децата си какво означава книгата.
Легендарният музикант Митко Щерев бе отличен за цялостния си принос към българското изкуство. Той е създател на група „Диана Експрес“ и автор на вечни български хитове. Съюзът на филмовите дейци го избра за филмов композитор на столетието. Неговите песни са част от душите на няколко поколения българи.
Имате особени отношения с времето.
Проф. Гъ Джъцян бе удостоен за популяризирането на българското културно наследство в Китай. Той е обучил поколения българисти в Пекинския университет за чужди езици. Отличието ще му бъде връчено на официална церемония в Пекин. Йотова припомни своята среща със студенти в Китай, които рецитират българска поезия.
Проф. Гъ Джъцян предава не само познанието по езика, не само ги запознава с основната история или литература на България, той е вселил в душата им любов, обич, познание към нашата култура.
Илияна Йотова подчерта отговорността на настоящото поколение в дигиталната епоха. Тя изрази тази позиция и по време на Международния форум за кирилицата. Събитието се проведе в Рилския манастир под надслов „Духовното наследство в дигиталния век“. Българската култура и кирилицата трябва да бъдат достояние на цялото човечество.
На галаконцерта „Симфония на времето“ Йотова напомни важна истина за нацията. Ако спрем да говорим за култура, ние се отказваме от себе си. Духовността остава основен стълб за силата на държавата в трудни времена.
