Йотова: Читалищата и техните дейци са гръбнакът на духовността в България

Президентът Илияна Йотова определи читалищата като огнища на духовността и основен стълб на българската идентичност. Тя участва в тържествения концерт по случай **115 години от създаването на Съюза на народните читалища**. Събитието се проведе в рамките на националните чествания за 170-годишнината на общонародното читалищно дело. Тези чествания преминават под патронажа на държавния глава.

„Читалищата са огнища на духовността и гръбнакът на опазването й. Обединявайки ги, Съюзът на народните читалища създава едно голямо духовно пространство, от което ние българите имаме нужда.“

Йотова подчерта, че читалищната система в България е уникална. Тя не произлиза от държавна структура. Тази мрежа се ражда от естествената нужда на човека и народа. Читалището изгражда общност и задружност в българското общество. Държавният глава направи исторически паралел с Априлското въстание. През тази година България чества 150 години от този героичен акт. Президентът Илияна Йотова вярва, че читалището е ключ към разбирането на България.

Без православието, духовността и училището нямаше да има Българско възраждане. Йотова е категорична, че без тези стълбове националноосвободителната революция би била невъзможна. Тя припомни, че читалищната дейност е съхранила народа през петте века робство.

„Миналото е славно, но днес трябва да мислим как да продължим с тази българска светиня. Тя не е музеен експонат, а нещо много повече. Тя е нашата стратегия за бъдещето“

В съвременния свят границите между традициите и технологиите често се замиват. Въпреки това българите продължават да дават пример на децата си с 13-вековната история. Читалищното дело заема централно място в този исторически процес. Йотова заяви своята пълна подкрепа за дейците на културата. Тя не възприема това като административно задължение.

„Дълбоко вярвам във вашата мисия и зная, че читалището не е отживелица. То не е някаква атракция, която стои в историята, а е място за духовност, което има своето бъдеще“

Йотова акцентира върху ролята на тези институции като активни създатели на култура. В дигиталния свят имаме нужда от повече духовност и памет за нашите корени. Президентът посочи и сериозните трудности пред сектора. Основен проблем остава **хроничното недофинансиране на читалищната дейност**. Липсва и целенасочена държавна политика в тази посока.

Статутът на читалищния деец се нуждае от спешно подобрение. Тези хора влагат сърце и душа в работата си. Те трябва да бъдат мотивирани и да познават новите технологии. Само така ще привлекат интереса на младите поколения. Интерес към създаване на читалища проявяват и българските общности зад граница. Йотова изрази надежда за нов държавен приоритет. Културата и българската идентичност трябва да бъдат водещи за правителството.

По време на събитието Йотова отличи проф. д-р Николай Дойнов. Той получи **плакет „Св. св. Кирил и Методий“** на президента на Република България. Отличието е за неговия принос към развитието на българската култура. Дойнов е дългогодишен председател на Съюза на народните читалища. Той полага последователни усилия за съхраняване на националните традиции.

Изследванията показват нови стъпки в дигитализацията на сектора. Вече е активна **интерактивна карта в интернет**. Тя прави видими близо 3600 читалища в цялата страна. Всеки гражданин може да ги открие онлайн. Списание ЛИК също посвети нов брой на темата „Читалищата в минало и бъдеще време“. Проф. Николай Дойнов споделя в него своя оптимизъм за бъдещето.

Експерти от фондация „Глобални библиотеки – България“ подчертават нуждата от реформи. Спаска Тарандова настоява за социална и политическа подкрепа. Читалищата трябва да осигуряват достъп до информация и учене през целия живот. В момента системата на финансиране през общините е механична. Тя не стимулира най-активните организации. Необходима е проектна подкрепа и засилено институционално внимание.

Юрий Вълковски от фондация „Народни читалища“ описва 10 стратегически дилеми пред сектора. Той отбелязва автентичен подем в дейността на много места. Въпреки това предизвикателства като материалната разруха в някои сгради остават. Необходимо е балансирано решение между традициите и изискванията на бъдещето.