Президентът Илияна Йотова откри Общобългарското тържествено събрание по повод 150-годишнината от Априлското въстание

Президентът Илияна Йотова откри Общобългарското тържествено събрание в София. Събитието отбелязва 150-годишнината от избухването на Априлското въстание. Българската академия на науките организира мащабния форум в своя голям салон. Честванията преминават под патронажа на държавния глава. Йотова изрази благодарност към ръководството на БАН за активната роля в паметните събития.

Априлското въстание е израз на воля, избор и жадувана саможертва, която пренесе светлината от Възраждането към държавността. Защото свободата не е блян, а съзнателен избор, който подкопава диктата на безправието като едничък път към историческата промяна.

Събитието в БАН се проведе под патронажа на президента Илияна Йотова с участието на Българския патриарх Даниил. Преди тържественото събрание бе отслужена заупокойна молитва. Тя се състоя в катедралния храм „Свети Александър Невски“. Патриарх Даниил почете паметта на жертвите на въстанието. След молитвата започна тържествено шествие до сградата на БАН. Президентът и патриархът поведоха колоната от представители на академичната общност.

Вие отново разгоряхте позатрупаните въглени на националната ни памет и накарахте цялото българско общество да бъде вярно на своя дълг.

Държавният глава изрази признателност към местната власт в цялата страна. Тя похвали усилията на училища, читалища и самодейни състави. Патриарх Даниил отслужи заупокойна молитва в катедралния храм „Свети Александър Невски“ в памет на загиналите. Патриархът подчерта духовния избор на предците ни. Те предпочетоха православната вяра пред физическото оцеляване.

При трагичната развръзка на въстанието нашите предци бяха, на мнозина от тях им беше предоставен избор чалмата или дръвника и те предпочетоха, считаха за най-ценно което имат своята православна вяра и безсмъртна душа, която остана вярна на Господа и до голяма степен тази саможертва на тези безвинни страдалци доведе до това техния вопъл да се вдигне не само до европейнското и световно обществено меннеие, правителствата на велите сили тогава, но и пред божия престол да наклони божията милост към нас.

Йотова изтъкна ролята на Българското просвещение за националната съдба. Тя спомена Българското книжовно дружество и Българската екзархия. Тези институции подготвиха революцията чрез просвета и език. Президентът припомни делото на Паисий Хилендарски и Васил Левски. Тя цитира имената на Ботев, Каравелов и Раковски. Техните огнени слова превърнаха роба в достоен човек.

Свободата вече я има, защото в думите и образите на тяхното слово живее свободният човек, а саможертвата в името на отечеството не е гибел, а безсмъртие. Словото се слива с делото, а духовното пробуждане на народа се превръща в неизбежна предпоставка за въстанието.

Честванията на 150-годишнината от Априлската епопея ще продължат до април 2026 година. Националният исторически музей организира специална изложба. Тя показва знакови оръжия и непоказвани досега експонати. Изложбата ще остане отворена до края на годината. Министерството на културата проведе тържествен концерт в НДК. Британското посолство също се включи с инициативата „Два лъва. Една кауза“.

Свещеникът го издига високо над барутния дим – не за смирение, а за благословия на свещен гняв, който превръща роба в достоен човек. Единствената опора, когато земята се слее с небето в пламъците на бунта, за да освети пътя ни към Голгота, преди да се възкреси в Свободата.

В цялата страна се провеждат факелни шествия. Бургас, Шумен и Търговище почетоха героите. Панагюрище и Копривщица остават в центъра на събитията. В Русе се състоя историческа възстановка пред Пантеона на възрожденците. Музеите в Сливен осигуриха свободен вход за посетителите. Тези инициативи поддържат жива националната памет.

Да знаеш, че няма да дочакаш свободата, но да я дариш другиму – това е най-висшата форма на себеотдаване. Светът е потресен след потушаването на въстанието, Европа осъмва смразена от кървавите пламъци на горящите села и градове. Убиваш детето, жена си и себе си, но роб няма да бъдеш!

Националният исторически музей показва непоказвани досега експонати в специална изложба за героичното време. Илияна Йотова припомни саможертвата на жителите на Перущица. Те избраха смъртта пред веригите на робството. Държавният глава подчерта, че този подвиг е стопил оковите. Хуманистична Европа надигна глас в защита на българите. Това доведе до освободителния поход на Русия.

И днес искаме поне за миг да облечем везаните одежди на свободата, които караха напетите въстаници да почувстват тази свобода и да бъдат вестители на нова България.

Стремежът на предците ни към свобода и човешки правдини ни е особено необходим сега, в сложния момент на националната, европейска и световна история.

Отзвукът на 150-годишнината на Априлската епопея няма да завърши през април 2026 година, заедно с него ще влезем в 14-ия век на българската държава.