Източният фланг на НАТО предлага да плаща повече, за да задържи US войските
Източните съюзници на НАТО обсъждат поемането на по-голяма част от разходите за американските войски. Те се опитват да предотвратят свиване на американското присъствие в региона.
Съюзниците на НАТО от Източна Европа обсъждат поемането на по-голяма част от разходите за американските военнослужещи. Те са разположени на тяхна територия. Целта е администрацията на президента Доналд Тръмп да не свива военното присъствие на САЩ в региона.
Предложението се подготвя за среща в Брюксел на 27 август. На нея съюзниците ще разговарят с американския заместник-министър на отбраната по политиката Елбридж Колби. Информацията е съобщена от запознати източници пред „Блумбърг“.
Вашингтон е изпратил до европейските съюзници въпросник, който трябва да бъде попълнен до 28 август. Документът е изненадал европейските столици в разгара на лятото. Въпросите засягат подкрепата за политиката на Доналд Тръмп.
Сред тях са публичната подкрепа за външната политика на президента, ограниченията върху американските военни бази и разходите за американски отбранителни компании. Въпросникът е свързан с текущия шестмесечен преглед на американското военно присъствие в Европа. Очаква се оценката да приключи до декември.
Броят на американските военнослужещи в Европа варира между 80 000 и 100 000. Разликата зависи от ротациите и военните учения. Повече от една трета от тях са базирани в Германия.
В Източна Европа американското присъствие е по-малко. В балтийските държави са разположени от няколкостотин военнослужещи. В Полша броят им достига няколко хиляди. Страните от източния фланг искат да приемат възможно най-много американски сили.
Тази позиция обяснява готовността им да поемат по-голяма част от разходите. Така те се стремят да намалят риска от съкращаване на американското военно присъствие. Вашингтон вече извършва преглед на силите си в Европа.
Най-големите европейски членки на НАТО обсъждат координиран отговор. Те искат да избегнат допълнително напрежение с американския президент. След първоначалния шок сред европейските столици се е наложил по-конструктивен подход.
Общото разбиране е, че съюзниците продължават да се нуждаят от американските войски. Те също искат това присъствие да се запази на континента.
„Има въпроси, по които сме съгласни със Съединените щати, и въпроси, по които не сме съгласни. С течение на времето ще отговорим и на този въпросник“, заяви финландският президент Александер Стуб.
По думите му въпросникът не представлява натиск. Той го определи като начин, по който работи настоящата американска администрация.
Оана Лунгеску, анализатор в британския институт за отбрана RUSI и бивш говорител на НАТО, посочи особеностите на подхода. Според нея свързването на разполагането на войски с покупките на оръжия не е необичайно. Досега това обикновено се е правело по-непряко.
„Този ход рискува да насърчи конкуренцията между съюзниците за спечелване на благоволението на Вашингтон“, коментира тя.
Лунгеску смята, че американският преглед може да бъде полезен. Според досегашните действия обаче администрацията поставя акцент върху възприеманата лоялност и идеологическата близост. Тя посочва също влиянието на президентските решения.
Напрежението между Вашингтон и някои съюзници се засили след отказа им да участват във войната на САЩ и Израел срещу Иран. Много европейски държави възприемат въпросника като опит за политическо съобразяване. Те смятат, че американската защита може да бъде обвързана с подкрепа за политиката на Вашингтон.
Повечето европейски държави са предоставили достъп до свои военновъздушни бази за американската операция. Испания е сред изключенията. Междувременно някои европейски лидери публично критикуваха войната, което разгневи Доналд Тръмп.
Част от съюзниците вероятно ще отговорят общо, без подробности по спорните въпроси. Те искат да избегнат оценки за американската външна политика и европейската отбранителна индустрия.
Някои държави неофициално поставят под въпрос сериозността на въпросника. Те допускат, че решенията може вече да са взети. Според тях целта може да бъде представянето на конкретен резултат преди междинните избори в САЩ.
Очаква се прегледът да доведе до допълнително свиване на американското присъствие. САЩ вече обявиха изтеглянето на 5000 военнослужещи от Германия. Други сили ще бъдат преразпределени, без да бъдат заменени с нови.
Тръмп обаче обеща допълнителни войски за Полша. Той посочи избора на националиста Карол Навроцки за президент като фактор. Темата следва предишните информации за американските планове в региона, включително отмененото разполагане на 4000 войници в Полша.
САЩ намаляват и ресурсите за реакция при нападение срещу съюзници от НАТО. Съкращенията засягат стратегически бомбардировачи, дронове и военноморски съдове. Европейските държави не притежават стратегически бомбардировачи.
Допълнителен контекст за процеса дава шестмесечният преглед на американското военно присъствие в Европа. Пентагонът не е отговорил веднага на запитване за коментар. Не е потвърдена и визитата на Елбридж Колби в Брюксел.
