Изселването на Ал-Хан ал-Ахмар: Последният изстрел по палестинската държава?

Бедуинското селище Ал-Хан ал-Ахмар се превърна в най-известната точка на напрежение на Западния бряг. Министърът на финансите Бецалел Смотрич издаде официални указания за неговата евакуация и пълно събаряне. Селището се намира в непосредствена близост до стратегическия път, свързващ палестинската долина с Йерусалим. Наблюдателите смятат това действие за отговор на заповедите за арест от Международния наказателен съд срещу израелския министър.

Изселването на жителите на Ал-Хан ал-Ахмар служи пряко на стратегическия проект за заселване „Е-1“. Тази инициатива цели да прекрои палестинската география около Йерусалим. Чрез свързването на селището Маале Адоним с окупирания Ерусалим, Израел на практика ще отдели северната част на Западния бряг от южната. Това подкопава всякаква реална възможност за създаване на географски свързана палестинска държава в бъдеще.

В селището живеят около 200 палестинци от бедуински семейства. Те са били изселени първоначално през 1948 г. и са потърсили убежище в пустинята около Йерусалим. Международният наказателен съд предупреди още през 2018 г., че принудителното изселване на тези хора може да бъде военно престъпление. Това предупреждение се базира на Римския статут, но израелските власти продължават своята политика на заселване.

Израел разглежда палестинското присъствие в този район като основна пречка пред реализацията на проекта „Е-1“, който се стреми да създаде непрекъсната верига от селища, обграждаща Източен Ерусалим и изолираща го от палестинското му обкръжение, в рамките на проекта „Велики Йерусалим“, простиращ се чак до Мъртво море.

Жителите на Ал-Хан ал-Ахмар принадлежат към племето Джахалин. Техните корени са в района на Тал Арад в Негев. През 50-те години на миналия век израелската армия ги изселва към Западния бряг по съображения за сигурност. Йорданското правителство ги настанява в района на Йерусалим. Днес племето е разпределено в 23 селища, като общият им брой е около 7 000 души.

Условията на живот в тези общности са изключително тежки. Хората страдат от липса на здравеопазване, образование и социални грижи. В селището няма канализация, пътища или надеждно захранване с електроенергия. Въпреки това израелските власти твърдят, че сградите са незаконни. Палестинците отговарят, че израелската политика на практика прави получаването на разрешителни за строеж невъзможно.

Върховният съд на Израел потвърди решението за събаряне още през септември 2018 г. Тогава министър-председателят Бенямин Нетаняху забави изпълнението поради силния международен натиск от страна на европейските държави. Сегашното правителство обаче засилва натиска чрез създаване на нови пастирски селища около бедуинските общности. Тези нови заселници често извършват нападения, което принуждава палестинците да напускат домовете си.

Председателят на селския съвет в Ал-Хан Ал-Ахмар, Ейд Абу Дахук, казва, че обстановката в селото е „много трудна“ и че жителите живеят в постоянна тревога и очакване за това, което може да се случи „след минута, час или ден“.

Исторически районът е бил център на духовен живот. През 428 г. Свети Отимий построява тук манастир с църква. По-късно, през XIV век, е издигнат „Червеният хан“, обслужващ търговците между Йерусалим и Йерихон. Сградата е построена от червени камъни в типичен мамлюкски стил. До хана е съществувала малка крепост, наричана „Крепостта на кръвта“ заради цвета на нейния камък.

Предишното израелско правителство на Нафтали Бенет търсеше по-гъвкави решения. Беше предложено споразумение за преместване на бедуините на по-трайно място. Днес обаче политическата ситуация е коренно различна. Светът чака дали Хамас ще приеме плана на Тръмп, докато на Западния бряг конфликтът за земя ескалира.

Израелската правозащитна организация „Бейцлем“ предупреждава, че 12 селища са заплашени от изселване. Това включва около 1400 души само в района на Йерусалим. Прицелването в Ал-Хан ал-Ахмар има политически измерения, които надхвърлят границите на самото селище. Успехът на тази евакуация ще укрепи проекта за постепенно присъединяване на целия Западен бряг към Израел.