Изкуствените оцветители в храните: как да ги разпознаваме
Изкуствените оцветители често се срещат в напитки, сладки изделия, чипс и преработени храни. Етикетът, съставът и цената могат да помогнат при избора.
Изкуствените оцветители отново предизвикват обществено внимание. В САЩ започват нови регулаторни процеси заради опасенията около употребата им. Целта е храните да съдържат повече оцветители от естествен произход.
Темата засяга и европейските потребители. Основният въпрос е дали обозначението „естествено“ винаги означава „по-безопасно“. Друг важен въпрос е как да разпознаваме оцветителите при пазаруване.
От производителя до трапезата храните преминават през дълъг процес на преработка. Част от продуктите се обработват със синтетични оцветители. Те придават ярък цвят и правят храната по-привлекателна за купувачите. Все повече потребители обаче избягват такива продукти.
Най-често споменаваните храни са риба тон, месо, чипс, сладкиши, газирани напитки и пакетирани захарни изделия. Към тях се добавят и различни видове био барчета. Според потребителските наблюдения именно тези категории често съдържат множество добавки.
„Вече в повечето храни има добавки, консерванти и оцветители, да кажем в 90% от тях. Най-често ги забелязвам в рибата тон, месото, чипса и сладкишите. Предпочитам да пазарувам от пазарите, там продуктите са директно от природата и от фермите, и са свежи“, разказва Мониб.
Други потребители също търсят по-домашна храна. Виктория Димитрова посочва, че оцветителите вече присъстват на много места. Александър казва, че избягва колбасите и сладките изделия, но това не винаги е възможно.
Етикетът остава основният източник на информация за състава на храната. Той обаче често съдържа много данни. Според Сдружение „За достъпна и качествена храна“ потребителите трудно преценяват значението на всички добавки.
„Един етикет носи толкова много информация, че човек се загубва някъде там и дори да използва изкуствен интелект, модерните технологии и всички видове софтуери за сканиране на баркода, който казва кое колко е полезно, не може да бъде напълно сигурен, защото има някои Е-та, които не са толкова вредни, но се представят като изключително вредни“
Това коментира инж. д-р Андрей Велчев, председател на УС на Сдружение „За достъпна и качествена храна“. По думите му значението зависи и от количеството, както и от комбинацията между различните съставки.
Според Велчев внимание заслужават Е-тата, започващи с малки цифри, включително 100, 110 и 120. Той уточнява, че оценката зависи от начина, по който тези добавки се използват. Потребителите трябва да се съобразяват и с научно определените дневни количества.
„Трябва да разчитаме и на това, което е казала науката, колко трябва да бъде дневният ни прием“, допълва Велчев.
Естествените оцветители могат да се разпознаят и по цената, смятат от сдружението. Като пример Велчев посочва продуктите с шамфъстък. Според него необичайно ниската цена може да подсказва използването на заместител или аромат, близък до оригиналния продукт.
Цената сама по себе си не доказва какъв оцветител съдържа дадена храна. Тя обаче може да бъде сигнал за по-внимателно разглеждане на етикета и състава.
От Сдружение „За достъпна и качествена храна“ настояват за по-затегнат държавен контрол. Според тях проверките трябва да ограничат достигането на некачествени продукти до търговските щандове.
Велчев посочва и трудностите пред еко и био производителите. Те отделят значителни усилия за спазване на регламентите. Според него това намалява времето, което могат да посветят на самото производство.
Сдружението коментира и правителствената кампания „кошницата с грижа“. Оттам твърдят, че големите търговски вериги са включили в нея много нискокачествени продукти. Потребителите са останали разочаровани от предлагането.
