Изкуствен интелект и злато – неочаквано добра комбинация
AI инфраструктурата увеличава търсенето на злато за сървъри, електроника и комуникационни модули. Централните банки също подкрепят пазара.
Изкуственият интелект вече увеличава потреблението на злато. Благородният метал получава по-видима роля заради огромните инвестиции в AI инфраструктура.
Сървърите използват злато в полупроводници, платки, контакти, съединители и комуникационни модули. Металът присъства и в тънки свързващи проводници. Причината не е най-високата му проводимост. Златото съчетава добра проводимост, устойчивост на корозия и пластичност.
То не се окислява лесно и запазва контактните повърхности при многократно нагряване и охлаждане. Мощните процесори, паметите и комуникационните модули работят именно при такива натоварвания.
При потребителската електроника производителите могат да заменят златото с мед, сребро, паладий или по-тънко покритие. При AI сървър надеждността има по-голямо значение от спестяването на няколко долара.
Такива сървъри струват десетки или стотици хиляди долари. Техният отказ може да прекъсне работата на цял изчислителен клъстер. Затова златото се използва при връзките между чиповете и корпусите им.
Металът намира приложение и във високоскоростни платки, оптични комуникации и радиочестотни модули. Използва се също в мощни усилватели и системи за управление на паметта.
Технологичният сектор е използвал 80,4 тона злато през второто тримесечие на 2026 г. Това представлява увеличение от 2% спрямо година по-рано. Самата електроника е потребила 68,3 тона, или с 4% повече на годишна база.
AI инфраструктурата е основният двигател на растежа при високия клас електроника. Златото се използва и в Wi-Fi 7, центрове за данни, електромобили, оптични комуникации и сателити.
През 2025 г. технологичният сектор е използвал 322,8 тона злато. От тях 270,4 тона са отишли в електронни компоненти. Така AI създава устойчиво потребление, което не зависи пряко от бижутата или финансовите пазари.
Технологичното търсене обаче не може само да изстреля цената до 6000 долара за тройунция. Върху пазара влияят покупките на централните банки, доларът и очакванията за американските лихви.
В края на миналата седмица котировките надминаха 4600 долара. Само през август цената се увеличи с над 10%. Това не е нов рекорд. През януари златото достигна почти 5595 долара за тройунция.
След началото на войната между САЩ и Иран цената падна под 4000 долара през юни. Инвеститорите продаваха сигурни активи, за да осигурят ликвидност. Част от централните банки използваха резервите си за подкрепа на националните икономики.
По-слабите икономически данни от САЩ подкрепят възстановяването на златото. Помагат и намалените очаквания за нови повишения на лихвите от Федералния резерв.
Високата доходност по американските облигации и скъпият петрол остават пречки. Петролът засилва инфлационния натиск и може да ограничи ново бързо поскъпване.
Централните банки са купили 289 тона злато през второто тримесечие. Това е повече от три пъти над количеството, използвано от целия технологичен сектор.
Полша е най-големият купувач с 51 тона. Китай е прибавил още 33 тона към официалните си резерви. Централните банки търсят актив, който не е задължение на друга държава.
Златото не носи кредитен риск и може да служи като резерв при санкции, валутни сътресения и геополитически конфликти. Част от развиващите се държави се стремят и към по-малка зависимост от долара.
През първата половина на 2026 г. централните банки са купили нетно 345 тона. Това е най-ниското количество за първо полугодие от 2022 г. насам. Данните показват реакция на високите цени и възможни продажби в отделни моменти.
Общото търсене на злато, включително извънборсовите сделки, е достигнало 1269 тона през второто тримесечие. Количеството остава без промяна на годишна база. За шестте месеца търсенето е 2522 тона, или с 2% повече.
Заради по-високата цена стойността на това търсене е рекордна. Тя достига 380 млрд. долара. Слабо остава търсенето на бижута, които са 278 тона за тримесечието.
Купувачите на бижута са платили 40 млрд. долара, или с 14% повече. При кюлчетата и монетите търсенето е достигнало 307 тона.
Борсово търгуваните фондове, обезпечени със злато, са продали 45 тона през второто тримесечие. През юли посоката се е обърнала. Във фондовете са постъпили 3 млрд. долара.
Физическото злато в тях е нараснало с 23 тона до 4068 тона. Пазарът обаче остава волатилен след поскъпването с над 60% през 2025 г.
JPMorgan прогнозира средна цена от 4300 долара през третото тримесечие и 4500 долара през четвъртото. Goldman Sachs очаква 4900 долара през декември. Bank of America понижи средната си прогноза за 2026 г. до 4360 долара.
Производителите вече търсят начини да ограничат количеството злато в електрониката. Те изтъняват покритията, променят контактите и разработват алтернативни сплави.
Расте и интересът към извличане на благородния метал от електронни отпадъци. Минният добив реагира по-бавно. През второто тримесечие той се е увеличил само с 2%.
Ново находище изисква години за проучвания, разрешителни, финансиране и строителство. Ограничената възможност за бързо увеличаване на предлагането остава важна опора за цената.
