Има ли начин да контролираме апетита си? Ролята на стреса и новите научни открития

Много хора се борят с необясним импулс за хранене в неподходящи моменти. Често това се случва при полет или служебно събиране. Подобни ситуации ни извеждат от зоната на комфорт. Дори обилното ядене преди това не винаги спира глада. Понякога посягаме към храна веднага щом видим някой да предлага почерпка. Стресът е сред най-големите саботьори на здравословния режим. Той ни тласка към мазни сандвичи и шоколадови десерти. В резултат на това губим комфорт в собственото си тяло.

Джайлс Йео е професор по молекулярна невроендокринология в университета в Кеймбридж. Той обяснява сложната система, управляваща нашия апетит.

“Всички познаваме хора, които обичат храната, и други, които гледат на нея като на гориво. При вторите по-често се случва да огладнеят преди момента, в който действително трябва да ядат. Вероятно това се дължи на реакция на мозъка, свързана с очакването на награда. Но знаем също, че има повече от хиляда гена, които влияят на апетита ни. Така че говорим за много сложна система”

Професорът подчертава разликата между глад и апетит. Гладът е физиологична подготовка на тялото за хранене. Апетитът зависи от външни фактори като миризми и чувства. Гладът се регулира от хипоталамуса в нашия мозък. Тази зона обработва нервни импулси от стомаха. Тя следи и нивата на различните хормони. Задният мозък пък отговаря за усещането за ситост. Той реагира на разширяването на стомаха при прием на храна.

Допаминът задвижва мрежа от неврони за очакване на награда. Това предизвиква чувство на удовлетворение и радост. Проф. Йео обяснява как тези части на мозъка общуват помежду си. Може да сте сити, но все пак да искате шоколадова торта. Сладките неща активират системата за възнаграждение. Обонянието и зрението задействат веригите за апетит автоматично. Учените наричат това състояние „хедонистичен“ глад. При него търсим удоволствие, а не реална енергия. Така се появява добре познатият шум на храната в съзнанието ни.

Неврологът Тимъти Фрай изследва влиянието на сетивата върху апетита. Сензорните сигнали увеличават допаминовата сигнализация в мозъка. Това повишава мотивацията за хранене без реална нужда. Звуци като цвърчене или хрупкане също провокират глад. Стресът напълно обърква тези прецизни системи.

“Когато сме стресирани, изпитваме известна степен на когнитивно претоварване или умора, регулаторният капацитет на нашата префронтална кора е намален, докато системите за апетит и възнаграждение остават активни. Търсенето на бърз и надежден източник на гориво от страна на мозъка също се увеличава в отговор на стреса. Това създава дисбаланс – имаме по-силен стремеж към хранене и намалена способност да го регулираме”

Стресът намалява регулаторния капацитет на префронталната кора. Мозъкът дава приоритет на захари и мазнини в такива моменти. Те осигуряват бърза глюкоза за справяне с напрежението. Продължителното преяждане намалява чувствителността към инсулин и лептин. Лептинът е хормонът, който регулира енергийния баланс. Това затруднява преценката кога трябва да спрем да ядем.

Нови изследвания разкриват допълнителни механизми за контрол на теглото. Учените откриха, че протеинът MRAP2 транспортира рецептора MC4R. Този процес помага за ефективно предаване на сигнали за ситост. Датски експерти разработиха нов препарат на базата на GLP-1. Той въздейства директно върху мозъчните области за апетит. При тестове с мишки препаратът удвоява загубата на тегло. Друго откритие показва, че жировата тъкан произвежда кофермент BH4. Този елемент блокира сигналите за глад в мозъка. Системата реагира директно на калорийността на храната. Учените откриха и нови неврони, които постепенно потискат приема на храна.

Хранителните компании използват биологичните ни слабости. Те добавят специфични аромати в продуктите си. Проектират храни, които произвеждат апетитно хрупкане. Мозъкът трудно разпознава калориите в смесени рафинирани въглехидрати и мазнини. Това улеснява преяждането с пица, бисквити и сладкиши. На пазара вече има продукти с глюкоманан за усещане на ситост. Те създават гел в стомаха и намаляват приетите калории. Други добавки използват екстракти от гарциния и зелен чай. Те намаляват тягата към сладко и подпомагат диетата.

Тимъти Фрай съветва да развием плавност в храненето. Мозъците ни са наситени със стимули за ядене в съвременната среда. Трябва да разпознаваме какво подтиква желанието ни в даден момент.

“Много от нас живеят в свръхстимулираща и изкуствено създадена хранителна среда. Мозъците ни са наситени със стимули за ядене, но не са подготвени да реагират на толкова много сигнали за дълъг период от време. Най-доброто нещо, което можем да направим за себе си, е да развием плавност на взаимодействието между мозък и хранене и способност да разпознаваме какво подтиква желанието ни за ядене в даден момент”

Кратката пауза след импулса за хранене е ключова. Запитайте се дали изпитвате енергийна нужда или стрес. Това превръща автоматичното поведение в осъзнат избор. За трайни резултати е важно да ядете бавно и рано. Това ангажира мозъка и подобрява метаболизма.