Има две германски градчета с цели квартали ромски преселници от Видин
Два малки германски града, Кобленц и Кьолн, са се превърнали в дом за стотици ромски семейства от видинския квартал „Нов път“. Докато 60-70% от жителите на махалата са в чужбина, други изкупуват евтини имоти по селата във Видинско.
Над 1400 недоволни жители на Кула организираха подписка и поискаха две ромски фамилии да бъдат изселени.
В два малки германски града съществуват цели квартали, населени с ромски преселници от Видин. Тази тенденция се наблюдава от години и засяга предимно жители на видинския квартал „Нов път“. Около 300 семейства от махалата живеят в Кобленц, а други 200 са се установили в Кьолн. Редовният транспорт между Видин и Германия се поддържа от два специализирани буса. Те тръгват от ромския квартал към Кобленц три пъти седмично, превозвайки хора и стоки.
Данните от миграционните власти показват, че по-голямата част от местните гурбетчии работят сезонно. Те прекарват в Европа между три и четири месеца, след което се прибират у дома. Само малка част от по-квалифицираните работници остават в чужбина за период от една или две години. Между 60% и 70% от жителите на квартал „Нов път“ вече са заминали зад граница. Видинските роми търсят препитание не само в Германия, но и в Италия, Великобритания, Финландия, Гърция и Испания.
Кметът на Видин Цветан Ценков отбелязва, че на всички в региона е известна ситуацията в германските градчета. Според него част от преселниците се включват в престъпни схеми заедно с румънски роми. Това често води до сериозни проблеми с местните германски власти и засилва негативните настроения. В същото време вътрешната миграция в България остава сравнително ниска. Едва 12-15% от ромските семейства се местят между различните населени места във Видинска област. Процесите на миграция често се свързват с темата как Ромите се разслоиха: “богатите” в 11 държави, “бедните” се капсулират в малките ни градчета.
Вътрешната миграция на ромите се засилва особено по време на местни избори. Наблюденията на видинския кмет сочат, че кандидати за власт понякога регистрират роми от други места за гласуване. Настоящите общински кметове в региона категорично отричат подобни практики. Те твърдят, че хората просто търсят нови места за препитание или по-изгодни жилища. В град Кула напрежението ескалира миналата година след жестоко убийство, извършено от новодошли роми. Над 1400 жители организираха подписка за изселването на две фамилии от Южна България.
Кметът на Кула Владимир Владимиров посочва, че от 4000 жители на града само 250 са роми. Той отрича обвиненията, че е привличал ромски родове с цел осигуряване на гласове. Според него младите роми често се събират в заведенията в центъра и създават усещане за превес. В седем от осемте села на община Кула изобщо няма ромско население. Ситуацията в други общини като Брегово, Димово, Грамада и Бойница обаче е различна.
Кметовете на тези населени места признават за наличието на голяма вътрешна миграция. Много роми купуват евтино празни къщи в селата, чиито собственици са заминали за големите градове. Този процес променя облика на селските центрове. Кметицата на Бойница Анета Генчева обяснява, че новите собственици разполагат с финансови средства.
“Много от ромите тук работят в чужбина, спечелиха добри пари и си накупиха къщи в центровете на селата ни”
Тези имоти се придобиват предимно със средства, спечелени от работа в Западна Европа. Социалните и икономическите промени във Видинско продължават да се диктуват от миграционните потоци към Германия. Докато малките села се заселват с нови жители, цели квартали в Кобленц и Кьолн се превръщат в огледало на видинската махала.
