Ромите се разслоиха: „Богатите“ емигрират в 11 държави, „бедните“ се капсулират в малките градове

Ново мащабно изследване на Българската академия на науките (БАН) разкрива дълбока трансформация в ромската общност у нас. Изследователите преброиха 210 махали в 149 български селища, където се развива т.нар. „икономика на отсъствието“. Проучването е проведено в края на 2024 г. под ръководството на проф. Надежда Илиева. Данните показват, че ромските гета в държавата масово опустяват заради засилена емиграция.

“Няма къща без човек в чужбина”

Това признание на представител на общността обобщава новата реалност. Докато много български емигранти започват да се завръщат, ромите напускат страната все по-често и окончателно. Между 30 и 50% от българските роми живеят временно или трайно зад граница. Голямата миграционна вълна започна след 2012 г. Социологът Алексей Пампоров нарича този модел „пулсиращи диаспори“. Животът на тези хора е разкъсан между България и новите им домове в Европа.

Гурбетчиите работят усилено в чужбина, но често харчат спестяванията си в родината. Сезонните работници се прибират през зимата, а притежателите на постоянни договори идват през лятото. Те организират сватби, кръщенета и строят нови къщи. Най-младите обаче вече се установяват трайно в държави като Германия, Австрия, Нидерландия и Великобритания. Нова и популярна дестинация за ромската емиграция става и Полша. В България остават предимно възрастните, децата и най-маргинализираните групи без образование.

Проф. Надежда Илиева наблюдава парадоксален ефект, наречен „икономика на отсъствието“. Ежедневният живот в махалите се поддържа от хора, които реално не присъстват там. Вижда се външно благосъстояние чрез нови къщи и автомобили. Това обаче не е подкрепено от развитие на местния трудов пазар. Трансферите от чужбина се използват основно за потребление и строителство, а не за устойчиво производство.

Социалната картина в страната остава тревожна. Около 37% от ромските домакинства разчитат изцяло на издръжка от роднини в чужбина. Данните сочат, че 54% получават социални помощи, а 27% разчитат на пенсии. Нивото на бедност е критично високо. Над 30% от анкетираните живеят с месечен доход под 500 лева. В същото време 71% от ромите декларират, че не работят в момента на проучването.

Географското разпределение на общността също се променя. Данните опровергават тезата, че махалите в големите градове растат най-бързо. Над 60% от ромските гета в България се намират в малки и средни градове с до 30 хил. жители. Тези квартали често са напълно изолирани и нямат пространствена връзка с индустриални зони. Това води до създаването на затворени селища, в които липсва достъп до здравеопазване и социални грижи.

Интеграцията остава сериозно предизвикателство пред обществото. Според изследването 59% от ромите са били дискриминирани при търсене на работа. Едва 3% от общността притежават висше образование. Тези специалисти често крият етническата си принадлежност, за да успеят професионално. Относно образователната сфера, Вицепремиерът Атанас Зафиров отбелязва повишаване на броя на младите роми със средно образование, въпреки че 60% от децата все още учат в сегрегирани училища.

Европейските изследвания потвърждават мащаба на проблема. Между 80% и 90% от ромите в ЕС живеят под прага на бедност. Често срещани са липсата на течаща вода и гладът в домакинствата. В отговор на тези предизвикателства, през 2026 г. България ще получи финансиране по програма „Развитие на човешките ресурси“. Предвидено е подпомагане на над 18 000 души от маргинализирани общности за достъп до трудовия пазар. Изследователите от БАН подчертават, че националните програми за интеграция не трябва да остават само на хартия.