Иларио Мартела вярваше в „българската следа“ в атентата срещу папата до края на живота си

Иларио Мартела почина на 24 септември, четири дни преди да навърши 92 години. Бившият съдия-следовател издъхна в болницата в Чивита Кастелана. Там той беше приет за медицински изследвания.

Мартела остана един от най-важните и спорни свидетели на италианските загадки от Студената война. До края на живота си той не се отказа от своята версия за атентата срещу папа Йоан Павел II. Според нея зад нападението стои по-голяма мрежа от комунистически тайни служби.

Последната публична поява на Мартела се състоя на 28 юли 2026 г. в италианския Сенат. Тогава той участва в представянето на книгата на журналиста Джан Паоло Пелицаро. Заглавието е „1983. Мирела Грегори, Емануела Орланди и разследването на съдията Мартела за атентата срещу папата“.

Това събитие има символично значение за професионалния му път. Мартела не присъстваше само като бивш магистрат. Неговото разследване превърна „българската следа“ в централна хипотеза за покушението срещу папата.

На 13 май 1981 г. Мехмет Али Агджа стреля по Йоан Павел II на площад „Свети Петър“. Турчинът от „Сивите вълци“ беше арестуван. Италианското правосъдие започна да проверява дали той е действал сам.

Мартела работи като съдия-следовател в Рим между 1978 и 1990 г. Постепенно вниманието му се насочва към България. В центъра на разследването попада Сергей Антонов, представител на авиокомпания „Балкан“ в Рим.

По делото се появяват и имената на Тодор Айвазов, Желю Василев и турския бизнесмен Бекир Челенк. Според следствената версия Агджа не е действал сам. Тя свързва предполагаемите организатори с българските служби и съветския блок.

Антонов е арестуван на 25 ноември 1982 г. Мартела по-късно определя този момент като повратен. Според неговата реконструкция арестът предизвикал тревога сред българските служби.

Той смята, че процесът можел да доведе до обвинение срещу България и СССР. От тази интерпретация произлиза тезата му за международна операция. Целта според него била отклоняване на вниманието от разследването.

„Българската следа“ не получава окончателно съдебно потвърждение. Сергей Антонов и останалите подсъдими са оправдани поради недостатъчни доказателства през 1986 г. Затова версията на Мартела остава следствена и историческа хипотеза.

Оправдателната присъда не променя убеждението му. Мартела продължава да твърди, че Агджа не е действал сам. Той вижда зад атентата структура, свързана с Източния блок.

През 2011 г. Мартела публикува книгата „13 май 1981: три изстрела срещу папата“. В нея той се връща към разследването и връзките с българските служби. Още тогава включва отделна част за изчезванията на Емануела Орланди и Мирела Грегори.

Мирела Грегори изчезва на 7 май 1983 г. Емануела Орланди изчезва на 22 юни същата година. За Мартела тези случаи не са отделни истории.

Според неговата интерпретация двете изчезвания са част от операция за отклоняване на общественото внимание. Той смята, че операцията трябвало да измести „българската следа“ от центъра на публичния разговор.

През юни 2024 г. Мартела е изслушан от парламентарната комисия за изчезването на Орланди и Грегори. Тогава той отново потвърждава своята теза. В късната му версия вече присъства „червена следа“.

Тя включва България, СССР и източногерманската Щази. Мартела се позовава на документи от архивите на Щази. Според него те показват връзки между източногерманските, българските и съветските служби.

В книгата си от 2024 г. „Емануела Орланди. Международен заговор. Истината, която никой досега не е разказал за най-мрачната загадка в италианската история“ той развива тази теза. Мартела представя случаите „Орланди“ и „Грегори“ като части от обща операция.

В интервю за „Кориере дела сера“ през 2024 г. той говори за „абсолютна взаимозависимост“ между атентата и изчезванията. Според него арестът на Антонов предизвикал реакция сред българските служби.

Мартела твърди, че тогава възникнала тайна договореност между българското ръководство на службите, министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов и ръководителя на Щази Ерих Милке. Според неговата версия целта била масово отклоняване на вниманието чрез двата случая.

Последната му публична поява събира отново Мартела с разследването, белязало професионалния му живот. На 28 юли 2026 г. той застава в Сената до Джан Паоло Пелицаро. Това е последното публично представяне на неговата версия за атентата.

Към историята остава и цитатът, поставен върху корицата на книга на Мартела. Той е приписан на Стефан Марков Петков, висш български служител:

„Трябва да мълчиш, в противен случай трупът на Емануела ще бъде хвърлен на площад „Свети Петър“ и ти, Али Агджа, ще бъдеш убит“.