ИИ измамници използват лицата на Слави Ангелов и Делян Пеевски за фалшиви крипто схеми
Мащабна киберизмама с изкуствен интелект използва лицата на известни българи за кражба на банкови данни през социалните мрежи.
Така изглеждат ментето със Слави Ангелов и Делян Пеевски. Така изглеждат ментето със Слави Ангелов и Делян Пеевски Това са част от рекламите, които мошениците генерират с изкуствен интелект.
Нова мащабна киберизмама залива българското интернет пространство през последните дни. Мошеници използват изкуствен интелект за създаване на фалшиви реклами. В центъра на схемата попадат известни личности и журналисти. Сред тях са Слави Ангелов и народният представител Делян Пеевски. Фейсбук страницата „Quality app“ разпространява над 435 подвеждащи съобщения. Повечето от тях се появяват активно след края на април. Престъпниците целят кражба на банкови данни чрез инвестиции в криптовалути. Над 435 менте реклами с журналиста Слави Ангелов обикалят социалната мрежа фейсбук.
Рекламите използват образи, генерирани чрез изкуствен интелект. Те твърдят за несъществуващ скандал между главния редактор на „168 часа“ Слави Ангелов и лидера на ДПС Делян Пеевски. Сценариите на измамниците са изключително разнообразни и агресивни. В някои версии Пеевски уж вади пистолет срещу журналиста. В други варианти народният представител припада или бива удрян от Ангелов. Подобни фалшиви новини с AI атакуват често популярни личности у нас. Измамниците използват монтажи, за да придадат достоверност на своите лъжи.
Измамните съобщения имитират дизайна на легитимен български сайт. В действителност шаблонът принадлежи на онлайн магазин за мебели. Заглавията са написани на латиница за привличане на вниманието. При кликване потребителите виждат фалшива статия. Тя визуално наподобява уебсайта на Нова телевизия. Съдържанието обаче описва предаването „Лице в лице“, което се излъчва по bTV. Измамниците твърдят, че водещата Цветанка Ризова е призовала за реклами заради разкритията на Ангелов. В текста се описват несъществуващи схеми за бързо обогатяване.
Схемата включва подправени банкови извлечения и фалшиви коментари на доволни граждани. Тези „потребители“ твърдят, че са спечелили големи суми в евро. В статията има линк към друга опасна страница. Там се появяват образите на братя Домусчиеви и актьора Станислав Яневски. Измамниците обещават търговия с изкуствен интелект чрез криптовалути. Формите за попълване изискват детайли от банкови карти. Такива методи използва и международна мрежа за онлайн измами, която имитира държавници. Престъпниците обещават огромни приходи срещу малки първоначални вноски.
Жертвите виждат фалшиви печалби на манипулирани платформи. Системата винаги показва, че остават само 38 свободни места за инвеститори. Това създава изкуствено чувство за спешност у потребителите. Макар обещанията да са за криптовалути, приходите често се показват в левове. При опит за теглене на средства, парите изчезват напълно. Фалшивият сайт е създаден на 28 април тази година. Рекламите във фейсбук се плащат с хакнати банкови карти. Тези карти се продават в тъмната мрежа. Данните за истинските собственици на сайта остават скрити зад защитени профили.
ГДБОП вече разкри подобни схеми за фишинг чрез чат приложения. Около 300 души са подведени да дадат своите банкови детайли. Престъпниците използват ИИ инструменти за генериране на по-убедителни съобщения. Проучване на Visa показва тревожна статистика за страната ни. Българите са четири пъти по-уязвими на измами с изкуствен интелект. Статистиката сочи, че 58% от българите са застрашени срещу 16% средно за Европа. Годишните щети за икономиката достигат 160,5 милиона лева. Тези цифри подчертават мащаба на проблема с киберсигурността.
Европейски органи предупреждават за имитация на гласове на публични личности и банкови служители. В България фишинг атаките стават все по-сложни и технически издържани. Престъпниците добавят чужди банкови карти в електронни портфейли за покупки на злато. Подобен „AI слоп“ разпространява лъжи и за водещи като Георги Любенов. Годишните щети от подобни киберпрестъпления в България възлизат на 160,5 млн. лв. Информираността на потребителите остава единственият начин за ефективна защита. Винаги проверявайте източника на информация, преди да въведете банкови данни.
