Хубен Черкелов върна лева чрез мащабна изложба във Виена
Художникът Хубен Черкелов представя във Виена изложбата „Смяна на стойността“, превръщайки българския лев в обект на изкуството и историческата памет.
Хубен Черкелов по време на изложбата във Виена Една от картините на художника в изложбата “Смяна на стойността” Снимка: Личен архив Инсталация от проекта "Съкровище" на Хубен Черкелов Снимка: Моника Ковачева
Художникът Хубен Черкелов представя своята най-нова изложба „Смяна на стойността“ в австрийската столица Виена. Експозицията служи като точен коментар на настоящето. Тя изследва смисъла на парите, когато те престанат да бъдат платежно средство. Черкелов превръща валутата в памет, символ и материал за творчество. **Изложбата „Смяна на стойността“ във Виена продължава до 2 юни.**
България се подготвя за раздяла с лева, но той оживява в платната на твореца. Селекцията обединява произведения от различни периоди на неговото творчество. Черкелов проявява дългогодишен интерес към връзката между политическата власт и визуалните изображения. В неговите картини банкнотите са разглобени до основни образи. Зрителят вижда лица, исторически сцени и детайли, извадени от техния първоначален контекст.
Авторът цели да накара хората да погледнат по нов начин на съдържанието в джобовете си. Изложбата придобива особена тежест в момент на валутна трансформация. Черкелов твърди, че националната валута като част от идентичността е по-скоро мит. Българската държавност има над 1300 години история. Левът обаче съществува едва от края на XIX век. Това разминаване поставя под въпрос емоционалната привързаност към парите като национален символ. Подобни теми се разглеждат и в контекста на историята на парите в регионален мащаб.
Заедно с картините е представен и иновативният проект „Съкровище“. Черкелов го показва за първи път извън границите на България. Художникът превръща зрителя в активен участник в творческия процес. Хората са поканени да донесат своите стотинки и левове, които скоро ще излязат от употреба. Те ги оставят в метални кутии, функциониращи като „касички на времето“. **Проектът „Съкровище“ предвижда събраните монети да бъдат консервирани и скрити на различни географски точки.** Средствата ще бъдат заровени, потопени или разпръснати като истинско имане.
“Надявам се след 500 години някой да ги открие и да види как сме живели, дори как сме приели еврото”
Зад тази идея стои фундаменталният въпрос за доверието в обществото. Парите имат стойност само заради общото съгласие между хората. Без това те са просто хартия с мастило или метални дискове. Когато хората се разделят с монетите си, те участват в колективен акт на памет. Този процес ще бъде документиран в специален филм. Лентата няма да бъде обикновен портрет на художника. Тя ще разказва за обществото в момент на преход.
Парите разказват неочаквани и понякога невероятни истории. Черкелов често използва сложни фигури, съчетаващи естетика и история. В творбите му присъства образът на Наполеон от френския франк. Наполеон е едновременно завоевател и губещ, но и баща на франка. Въпреки това Франция прие еврото преди две десетилетия. Много хора днес изследват символите в единната валута и тяхното значение.
В експозицията са включени и маските на Джеймс Енсор от старата белгийска валута. Тези образи са нетипични и дори плашещи за банкнота. Авторът представя и испански сюжети с Дон Кихот и Санчо Панса. Този епизод е ироничен към властта и аристокрацията.
“И все пак през XIX век някой е решил да постави точно този сюжет върху пари”
Реакциите към работата на Черкелов варират в различните части на света. В Ню Йорк тя се приема като абстрактен коментар върху финансите. **Хубен Черкелов живее и работи в Ню Йорк от 2000 година насам.** В Азия неговите картини се свързват с фън шуй и символиката на изобилието. В България темата остава силно лична и емоционална.
Черкелов припомня реакцията към негова творба с портрет на Георги Димитров. Той съветва публиката да гледа на тези образи като на изкуство, а не като на плакат. **Културологът Яким Петров представя експозицията и анализира връзката между парите и културата.** Петров подчертава, че културата е форма на непрекъснат обмен. Преди гостуването си във Виена, художникът представи изложбата „Колелото на живота“ в София през март 2025 година. Тя също беше вдъхновена от предстоящото въвеждане на единната европейска валута.
