Градът на старите коли в Джорджия: Където природата превръща метала в изкуство

В американския щат Джорджия се намира едно от най-необичайните места в света. Това е „Градът на старите коли“ – уникален музей под открито небе. Там са разположени над 4400 класически автомобила, които тънат в прегръдката на природата. Експозицията заема площ от 129 квадратни метра млада гора. Мястото претендира за титлата най-стара и най-голяма автоморга в света.

Семейният бизнес започва своята история през далечната 1931 година. Родителите на сегашния собственик Уолтър Дийн Люис поставят основите му. Първоначално обектът функционира като стандартна автоморга за части. С времето обаче Люис решава да промени концепцията из основи. Той осъзнава, че бизнесът с продажба на части няма бъдеще. През 70-те години там е имало едва 40 коли. Тогава кметът на града спира продажбите и започва масово изкупуване на стари возила.

Днес природата е основен архитект на това място. Дървета и храсти израстват директно през двигателите и вратите на колите. Собственикът Уолтър Дийн Люис се нарича „кметът на Града на старите коли“. Той съзнателно позволява на гората да завземе територията. Преди години тук е било гола памукова нива без никаква растителност. Сега гъстата гора превръща ръждясалите машини в истинско изкуство.

Сред хилядите експонати се откроява един специален автомобил. Това е последният автомобил на Краля на рокендрола Елвис Пресли. Колата е закупена от музиканта в годината на неговата смърт. Автентичността на возилото е потвърдена официално от доведения брат на Елвис – Рик Стенли. Този факт привлича хиляди фенове на музикалната легенда всяка година.

Посетителите остават очаровани от атмосферата. Дийн Кембъл, който е бивш служител, често посещава мястото със семейството си.

Уникално е. Това е единственото такова място, за което знам. Природата си прибира гробището за коли. Дийн не е унищожил нищо, докато другите даваха всичко на скрап. Сега дървета са израстнали между останките и се получава нещо уникално.

Много от гостите пристигат от далечни държави като Канада. Те прекарват дни в заснемане на детайли като стари регистрационни табели и специфичната ръжда. Уолтър Дийн Люис споделя своята визия за трансформацията на обекта.

Не спирах да продавам части, но преди 40 години казах на сина ми и дъщеря ми, че това място някой ден ще стане забележителност, а не магазин. Така и се случи. Тук беше памуково поле, нямаше дървета, нямаше нищо. Оставих всички да расте и не позволявах на никого да реже, за да могат храсти и дървета да изникнат през капаците и вратите на колите.

За да разгледат музея, туристите плащат входна такса от 30 долара. В цената е включен и сувенир за спомен. Люис разказва за голямата отдаденост на някои професионални фотографи.

Ако щете вярвайте, някои от тях летят до Атланта, наемат кола, идват тук и правят снимки по няколко дни. Имаше един тип, мисля, че беше канадец, остана 12 дни, за да снима ръждата, старите регистрационни табели, изкуството, което природата създаде тук.

Проучванията показват, че обектът остава уникална историческа забележителност без преки политически или новинарски промени в последно време. Мястото продължава да функционира като световна дестинация за любителите на ретро естетиката.