Гласът на машината: Норман Уинарски за революцията на „Сири“ и бъдещето на изкуствения интелект

Историята на един от най-влиятелните технологични инструменти в нашия свят започва с един обикновен виц. Д-р Норман Уинарски често обича да провокира своето най-известно изобретение. Той пита виртуалния асистент защо плашилото е получило повишение. Машината отговаря веднага с чувство за хумор.

Хей, Сири, разкажи ми виц: „Защо плашилото получило повишение? Защото се откроявало в полето си.“

Д-р Норман Уинарски е съосновател на виртуалния асистент Siri, който промени начина на взаимодействие с технологиите. Той вярва в дълбоката връзка между човека и машината. Неговата визия надхвърля обикновеното програмиране. Уинарски искаше да създаде нещо полезно и вдъхновяващо.

След пускането на Siri екипът открива трогателна история. Майка на момче с аутизъм описва преживяванията си в книга. Тя разказва как виртуалният асистент е променил живота на нейния син.

„Сири“ разговаряла със сина ѝ с търпение, което никой човек не би имал. Момчето питало „Сири“ за всичко, а „Сири“ отвръщала с доброта и внимание и никога не се отказвала.

Този пример убеждава Уинарски в смисъла на неговата работа. Той разбира, че е създал нещо добро за света. Днес Siri е неразделна част от екосистемата на Apple. Пътят до този успех обаче започва в Станфордския изследователски институт.

През 2008 година малцина вярват в бъдещето на гласовите команди. Повечето хора използват традиционни търсачки. Екипът на Уинарски предлага нещо коренно различно. Те не искат потребителите да ровят в безкрайни списъци с линкове.

През 2010 година Стив Джобс купува технологията на Уинарски, за да я интегрира в устройствата на Apple. Великият иноватор веднага разпознава потенциала на тази концепция. Първоначалната идея е Siri да бъде „изпълняваща машина“. Тя трябва да върши задачи вместо потребителя.

Замислихме я така, че ако искате да резервирате стая в хотел, да можете да го направите чрез „Сири“. Ако искате да купите билет, да можете да го купите чрез „Сири“.

Днес гласовите асистенти са в нашите джобове и домове. Хората споделят лични тайни с чатботове. Те търсят дори медицински съвети от изкуствения интелект. Данните показват интересна тенденция в здравеопазването.

Изследвания показват, че около 75% от пациентите биха предпочели медицински съвет от изкуствен интелект заради неговото търпение. Машината може да отдели часове на един въпрос. Тя винаги остава мила и позитивна. Уинарски признава, че това понякога го дразни. Като математик той предпочита точността пред комплиментите.

Въпросът за доверието става все по-актуален. Много експерти предупреждават за рисковете от дигиталната зависимост. Подобни теми засяга и неврологът Мартин Ян Странски в своите анализи. Уинарски смята, че се доверяваме прекалено много на алгоритмите.

Доверяваме му се прекалено много. Трябва да запазим човешкото си чувство за честност и разбиране.

Разграничаването на истината от изкуствената симулация става почти невъзможно. Алгоритмите се настройват постоянно. Те стават все по-автентични и убедителни. Това създава сериозни предизвикателства пред киберсигурността.

Технологията има и своята тъмна страна. Тя се използва активно във военното дело. Уинарски прави паралел с ядрената енергия и интернет. Всяко велико откритие крие опасности. Обществото трябва да реши как да използва тези инструменти.

Уинарски остава едновременно обнадежден и уплашен. Той вижда демократизация на интелигентността. Хората получават достъп до необятно знание напълно безплатно. Това помага за изследвания, обучение и творчество.

Уинарски печели престижната награда „Еми“ през 2000 година за изключителни постижения в технологичното развитие. Той е автор на книги и ментор на предприемачи. През юни той посети София за среща с българския бизнес.

В края на своя разговор той споделя тревогата си за медиите. Днес икономиката на вниманието доминира над истината. Технологиите позволяват създаването на информационни балони. За това често говори и професор Стивън Пинкър в контекста на съвременния трибализъм.

За Уинарски математиката е красотата на истината. Той вярва в разбирането на истинската природа на света. Светът вече има своята „кристална топка“ в лицето на изкуствения интелект. Сега отговорността за нейната употреба лежи върху нас.