ГЕРБ и „Синя България“ предлагат конституционен лимит за нарастването на външния дълг

ГЕРБ и политическата формация „Синя България“ обединяват усилия за значима промяна в Конституцията. Основната цел на тяхното предложение е въвеждане на строг контрол върху държавните дългове. Те предлагат нарастването на външния дълг да бъде ограничено до 0.5% от БВП. Тази стойност ще се изчислява спрямо брутния вътрешен продукт за предходната календарна година. Според вносителите това е единственият сигурен начин за гарантиране на дългосрочна финансова стабилност.

Новото ограничение се определя от вносителите като гаранция срещу политическата безотговорност при управлението на публичните ресурси. Представителите на двете формации настояват тези правила да залегнат в основния закон на страната. По този начин те ще бъдат защитени от чести промени при смяна на различните управления. ГЕРБ ще подкрепи „Синя България“ в това законодателно начинание за фискална дисциплина. За внасянето на тези конституционни промени обаче е необходима много широка парламентарна подкрепа. Изисква се съгласието на най-малко 160 народни представители за успешното приемане на текстовете.

Петър Москов от „Синя България“ изрази сериозна загриженост за текущото състояние на държавните финанси. Той посочи, че след въвеждането на Валутния борд е изгубен важният фискален фокус. Москов настоява за незабавно възстановяване на държавническото отношение към публичния паричен ресурс. Според него текущият дебат в обществото е изместен от съществените икономически проблеми. Петър Москов подчерта, че конституционна бариера ще спре по-нататъшното затъване на страната в дългове.

След Валутния борд България има нужда от нов фискален консенсус – това, което е в момента е нещо много по-различно от фискален консенсус и държавническо отношение към публичните пари. Разговорът не е за това кое е правилно, а кой е виновен за това, че не са се вършили правилните неща.

Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС също защити горещо необходимостта от тези конституционни промени. Той обясни, че политическите кризи често разклащат доверието в държавните институции. В такива трудни моменти Конституцията трябва да служи като непоклатима и сигурна основа. Горанов вижда в основния закон базов инструмент за регулиране на поведението в обществото. Фискалните правила трябва да станат част от тази стабилна правна рамка.

Видя се, че когато има политическа криза единственат възможна котва е опората в конситуцията като базов закон за поведение в едно общество.

Предложението на ГЕРБ и „Синя България“ има за цел да ограничи популистките харчове. Те вярват, че фиксираният процент от БВП ще дисциплинира всички бъдещи политически субекти. Промяната ще наложи много по-внимателно и отговорно планиране на всички държавни разходи. Конкретното ограничение от 0.5% е ясен и измерим инструмент за граждански контрол. Това е стратегическа стъпка към създаването на предвидима икономическа среда в България.

Двете политически формации започват активни консултации за събиране на необходимия брой гласове. Подкрепата на 160 депутати е ключова за реалното стартиране на процедурата по изменение. Те се надяват, че и другите парламентарни сили ще припознаят фискалната стабилност като приоритет. Промените в Конституцията са сериозен държавнически акт с голямо значение. Обединението около тази финансова кауза ще бъде тест за политическата зрялост на парламента.

Публичните пари изискват прозрачно управление и много ясни законови граници за всеки кабинет. ГЕРБ и „Синя България“ предлагат тези граници чрез въвеждане на нова конституционна норма. Нарастването на външния дълг трябва да остане предвидимо и строго контролирано от закона. Това предложение цели да предпази държавата от бъдещи тежки финансови сътресения.