Георги Розов е номинацията за шеф на ЦИК, 4 депутати влизат в комисията
Георги Розов е номинацията на „Прогресивна България“ за председател на ЦИК. ГЕРБ спечели секретарското място след жребий, а ПП-ДБ отказаха заместник-председателски пост в знак на протест.
На консултациите за състава на ЦИК "Прогресивна България" се представляваше от Петър Витанов, Димитър Петров и Ирина Асиова-Диамант Снимка: Велислав Николов
Парламентарните сили представиха своите номинации за нови членове на Централната избирателна комисия (ЦИК). Консултациите се проведоха при вицепрезидента Илияна Йотова в сградата на президентството. Георги Розов е официалният кандидат за председател на комисията. Той е предложен от политическата формация „Прогресивна България“. Розов е юрист с над 30-годишен професионален опит в сферата на правото. Той притежава научна степен доктор по търговско право и е адвокат в София. Кандидатът е и активен член на Висшия адвокатски съвет.
Петър Витанов представи мотивите на „Прогресивна България“ за водещия пост в изборния орган. Формацията настоява за председателското място заради високия си изборен резултат. Те разполагат със седем места в новия състав на комисията според разпределението. Витанов подчерта гласуваното доверие от българските избиратели като основен аргумент.
Прогресивна България искат председателския пост в ЦИК не само заради високия изборен резултат, но и доверието, което са им гласували българските избиратели.
Останалите предложения на „Прогресивна България“ включват утвърдени експерти и юристи. Сред номинираните са Десислава Абрашева, Зинаида Златанова и Иван Кърчев. Списъкът се допълва от Йордан Василев, Лазарина Бонева и Стоянка Балова. Повечето кандидати имат практически опит в провеждането на избори на различни нива. Витанов отбеляза техния принос за подобряването на законността в изборния процес.
Разпределението на ключовите ръководни позиции предизвика напрежение между партиите. Йорданка Ганчева от ГЕРБ-СДС спечели секретарското място след теглене на жребий. ГЕРБ настояваха за този пост за своята досегашна представителка в комисията. ДПС също имаха претенции към секретарската позиция, което наложи случаен избор. Преди началото на процедурата президентът Илияна Йотова проведе разговори за баланса в комисията.
ГЕРБ-СДС запазват двама от своите досегашни членове в състава на ЦИК. Това са Георги Баханов и Йорданка Ганчева. Новото име в техния списък е Анна Александрова. Тя е бивш народен представител и бивш председател на правната комисия в парламента. Рая Назарян подчерта, че Ганчева е била и техен резервен вариант за заместник-председател.
Коалицията ПП-ДБ избра нетрадиционен подход по време на днешните консултации. Те категорично отказаха да номинират свой представител за заместник-председател. Божидар Божанов обясни това решение като форма на политически протест. Формацията предложи д-р Алина Добрева за член на комисията. Тя е изследовател на изборния процес в Брюксел от 2015 година насам.
Николай Денков представи и кандидатурата на Вяра Тодева от името на ПП. Тодева е бивш областен управител на София и бивш депутат в 50-ото Народно събрание. Тя има опит в координацията на подготовката за изборни процеси. Коалицията изрази несъгласие с действащите ограничения за гласуване на българите в чужбина.
ДПС предложиха Исмаил Осман Осман и юриста Цветан Енчев за членове на ЦИК. Исмаил Осман бе избран за заместник-председател след провеждането на жребия. Искра Михайлова подчерта, че техните кандидати притежават високи етични качества. Те отговарят на всички законови изисквания за заемане на длъжността.
Партия „Възраждане“ разполага с едно място в новия състав на комисията. Петър Петров номинира юристката Маргарита Махаева за заместник-председател. Изслушването на всички кандидати за членове на ЦИК е насрочено за 12 юни. Специална комисия ще извърши проверка на документите на номинираните лица. Тя трябва да установи дали те отговарят на условията до края на утрешния ден.
Процедурата изисква подаване на документи в 10-дневен срок от официалното обявление. Правилата забраняват една партия да заема едновременно председателското и секретарското място. Този принцип гарантира политически баланс в управлението на изборния орган. Жребият остава краен инструмент при липса на консенсус между политическите сили.
