Георги Дюлгеров и „Случайните неща“: Духовната революция на Бургаския театър

Проф. Георги Дюлгеров завършва своята автобиографична трилогия с новия си филм „Случайните неща“. Това е разказ за юношеството и съдбоносните срещи, които променят живота на големия български режисьор. Професорът превръща в памет за една епоха личните си спомени и влиянието на Бургаския театър. Филмът следва заглавията „Лагерът“ и „Буферна зона“, като затваря цикъла от лични истории.

В центъра на сюжета е героят Тодор Черкезов. Той служи като алтер его на самия Дюлгеров. Режисьорът описва своя герой като рожба на социализма. Самият той е бил комсомолски секретар и отличен ученик с обещаваща партийна кариера.

Щях да ставам номенклатурчик парекселанс, но Юлия Огнянова разкри моята тайна и ме ориса

Срещата с „апостолите“ на Бургаския театър променя всичко. Юлия Огнянова, Леон Даниел и Вили Цанков изпреварват своето време. Те не само създават изкуство, но и общуват активно с хората. Огнянова открива съкровената тайна на младия Георги – желанието му да учи кинорежисура. По това време в България такава специалност липсва. Тя го насочва към театралната режисура като мост към Съветския съюз.

Кинорежисура, моето момче, в България няма

Бургаският театър през 60-те години е място на истинска духовна революция. Творците вярват във възможността за социализъм с човешко лице. Този подем започва след 20-ия конгрес на КПСС и критиката към култа на Сталин. В Бургас се поставят пиеси на Брехт, които са новост за целия източен блок. Юлия Огнянова внася духа на отчуждението и сонгите в българската култура.

Историята на Огнянова е белязана от изключителна смелост. Тя оцелява след смъртна присъда и жестоки изтезания във военното контраразузнаване.

Ей, това говедо не мре, бре

Театърът в Бургас събира знаменити артисти. Сред тях са Слабака, Досьо Досев, Иван Кондов и Ицко Финци. Млади поети като Христо Фотев и Иван Радоев пишат драматургия за трупата. През пролетта на 1960 година обаче театърът е разгромен от ретроградни управници. Това събитие оставя първата голяма пукнатина в мировъзрението на Дюлгеров.

Режисьорът споделя и за трудния път към изкуството в семейството си. Баща му е бил твърд противник на неговото увлечение.

Моят баща беше жесток противник на това да ставам карагьозчия (режисьор)

Въпреки съпротивата, именно бащата помага на сина си в решаващ момент. В „Случайните неща“ ролята на младия Тодор се изпълнява от Алек Николаев. Режисьорът избира младия актьор заради неговата органичност и умение да слуша партньора. Елена Телбис влиза в образа на Юлия Огнянова, а внукът на Леон Даниел играе своя дядо.

Процесът по финансиране на филма е бил дълъг и труден. Проектът минава през комисиите на Националния филмов център едва на четвъртия път. Дюлгеров подчертава, че държавата трябва да има по-ясна визия за подкрепа на културата. Подобна теза за отговорността на институциите споделя и режисьорът Стоян Радев в своите анализи за сектора.

Филмът „Случайните неща“ завършва автобиографичната трилогия на режисьора. Изследователите отбелязват, че след този проект Дюлгеров реализира и „Записки по едно предателство“. Творбата разказва за предателството и смъртта на Георги Бенковски. Това е екранизация по Захари Стоянов, която режисьорът планира от десетилетия. Проектът е личен и исторически, търсещ моралния образ на епохата.

Абсурд язди абсурд и абсурд управлява

Дюлгеров вярва, че игралното кино е най-добрият документ за времето. Той призовава за дигитална реставрация на старите български филми. Вече е реставриран шедьовърът „Мера според мера“.

Душата ми пееше!

Срещата на различни поколения в киното и театъра винаги ражда значими резултати. Виждаме този процес и в други мащабни продукции. Например, Дарин Ангелов събра големи имена от българската сцена в общ проект.

Георги Дюлгеров остава верен на принципа, че случаят е в ръцете на Бога.

Случаят е в ръцете на Бога

Неговите филми остават като свидетелство за достойните хора в българската история.