Генетична особеност вероятно е причината ленивците да са най-бавните бозайници

Ново международно геномно изследване разкрива възможната причина за изключително бавния метаболизъм на ленивците. Учени секвенираха за първи път целия геном на двупръстия ленивец. Те установиха наличието на необичайно голямо количество „скачащи гени“. Тези генетични елементи могат да се копират и преместват в различни части на генома.

Геномът на ленивците съдържа повече „скачащи гени“ от всеки друг известен бозайник. Изследователите посочват, че значителна част от тези копия са свързани с дейността на митохондриите. Тези клетъчни структури отговарят за енергийния баланс и клетъчния метаболизъм. Генетичните промени вероятно са изиграли ключова роля в еволюцията на ниския разход на енергия.

Допълнителни данни показват, че тези генетични елементи са се появили преди около 30 милиона години. Те присъстват още при общия прародител на съвременните видове. Почти половината от откритите транспозони в организма на ленивците остават генетично активни. Това е изключително висок дял за представителите на класа бозайници. Тази активност поддържа уникалните физиологични характеристики на животните.

Ленивците са силно приспособени към диета, състояща се предимно от бедни на хранителни вещества листа. Храносмилателният процес при тези животни е изключително бавен и може да отнеме повече от месец. Поради нискокалоричното хранене те функционират в постоянен енергоспестяващ режим. Животните прекарват по-голямата част от времето си неподвижно по дърветата. Те имат по-ниска телесна температура в сравнение с други бозайници със сходни размери.

Еволюцията е създала и други специализации за техния дървесен живот. Козината на ленивците расте в обратна посока спрямо тази на останалите бозайници. Това е адаптация към постоянното висене с главата надолу по клоните. Бавният им метаболизъм е част от широк набор от адаптации за оцеляване.

Авторите на изследването отбелязват потенциалното медицинско значение на откритието. Разбирането на енергийния баланс при ленивците може да помогне при изследвания на митохондриални заболявания. Това включва изучаването на диабет и различни невродегенеративни състояния. Резултатите могат да бъдат полезни и при проучвания на загубата на мускулна маса при хората. Учените вярват, че тези механизми са ключ към управлението на метаболитните нарушения.