Депутатите от бюджетната комисия се заеха с разчетите за ДОО и НЗОК за 2026 г.

Депутатите от парламентарната бюджетна комисия започнаха разглеждането на финансовите планове за 2026 година. В центъра на дискусиите попаднаха бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Властта предвижда мащабни разходи за социални нужди и здравеопазване през следващия период. Обсъждането в ресорната комисия продължи повече от седем часа.

Общите разходи за пенсии и обезщетения достигат рекордните 15,2 милиарда евро. От тази сума 13,5 милиарда евро са предназначени директно за възрастните хора. Средната пенсия в страната вече възлиза на 543 евро. Тези данни бяха представени по време на продължителното заседание. Властта е заделила средства и за обезщетения за майчинство и безработица.

Здравната система също получава значително увеличение на ресурсите в новия план. Бюджетът на НЗОК за 2026 година достига рекордните 5,256 милиарда евро. Това представлява ръст от 8,5% в сравнение с предходната година. Катя Ивкова, министър на здравеопазването, подчерта важността на финансовото обезпечаване в сектора.

„Възнагражденията на младите лекари естествено, че е приоритет.“

Въпреки рекордното финансиране, критиците посочват липсата на структурни реформи в системите. Любомир Дацов от Фискалния съвет изрази сериозни опасения относно устойчивостта на модела. Той отбеляза, че ефективността намалява, докато разходите нарастват постоянно. Според него ситуацията не се променя спрямо предходните години.

„20 години по-късно системата е същата недовършена, един от най-големите проблеми когато се гледа бюджета той устойчиво нараства, ефективността намалява.“

Максималният осигурителен доход се повишава до 2300 евро. Тази промяна предизвика остри реакции от страна на бизнеса и работодателските организации. Те смятат, че вдигането на прага стимулира сивата икономика. Бизнесът критикува и увеличаването на минималните осигурителни доходи до нивата на минималната работна заплата.

Цветелина Спиридонова от КРИБ обърна внимание на разходната част на текущия бюджет. Тя посочи, че тя е с 4 процентни пункта по-ниска от предвидените приходи. Това се случва още преди увеличението на максималния осигурителен доход. В същото време синдикатите изразиха недоволство от замразените социални плащания.

Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“ коментира текущия модел на финансиране в здравеопазването.

„Определено моделът пациент-пари не сработва добре както се вижда.“

Държавният бюджет за 2026 година предвижда общи разходи от близо 57 милиарда евро. Бюджетният дефицит е заложен на ниво от 5,7% от БВП. Този показател е обект на сериозни критики от страна на икономически експерти. Петър Чобанов, подуправител на БНБ, предупреди за рисковете пред икономическия растеж.

„Моделът на растеж, който се наложи, базиран основно на потреблението е неустойчив, ако той не е придружен с реформи.“

БНБ напомни, че България има ангажименти към Европейската комисия. Страната трябва да представи проектобюджет за 2027 година до средата на октомври. Гълъб Донев, вицепремиер и министър на финансите, защити финансовите разчети на кабинета.

„Механичното съпоставяне между сумите на заложените разходи за издръжка за 2026-та и отчета за 2025-та са подвеждащи. В хода на изпълнението на бюджета, част от разходите, които се планират за издръжка и помощи за домакинствата се преквалифицират и се отчитат основно като разходи за персонал.“

Нова промяна засяга пряко държавните служители в страната. Те вече ще бъдат задължени да плащат 20% от своите осигуровки. Весела Караиванова-Начева, управител на НОИ, представи детайлно разпределението на социалните разходи.

„Най-висок е делът на разходите за пенсии – 1,790 милиарда евро. 82 милиона евро са разходите за краткосрочни обезщетения и помощи.“

Общините също изразиха своите притеснения чрез Донка Михайлова от Сдружението на общините. Тя сподели, че местната власт изпитва трудности при работата с кратки хоризонти. Честите смени на правителства пречат на стабилното договаряне на бюджетни числа.

„Ние, общините, в последните 8 години се уморихме да работим с кратки хоризонти, хоризонти от няколко месеца, между две служебни правителства, в които договаряхме числа за по два месеца.“

Наталия Ефремова, министър на труда и социалната политика, коментира възможностите на бюджета. Тя го определи като инструмент за саниране на текущото изпълнение. Министърът се надява на по-добри параметри в следващия бюджетен цикъл.

„Като социален министър ние също бихме искали да видим още по-ускорено развитие по някои политики по разходите, специфично, но такива са възможностите на бюджета, който днес на практика санираме, тъй като той е в изпълнение от началото на 2026 година. И се надяваме, че ще видим още по-добри параметри в бюджет 2027.“

Работата на бюджетната комисия продължава с разглеждане на държавния бюджет на първо четене. Депутатите трябва да вземат решение по спорните текстове за дефицита и осигуровките. Липсата на нова методика за минималната заплата остава ключов въпрос.